Уильям Берроуз - Голият обяд

— Тук се извършва престъпление срещу природата.

И така, аз нарекох голямото куче Разбираемо… И нека кажа мимоходом, че Неразбираемият Изток се нуждае от купчина хероин, за да я употреби… Вашият репортер яде по два грама моркови на ден и стои по осем часа неразбираем като говно.

— За какво мислите ? — казва смутен американски турист…

На което аз отговарям:

— Морфинът е потиснал хипоталамуса ми, където се намира либидото и чувствата, и тъй като главния мозък се активира само вследствие на гъделичкащи импулси, изпратени от малкия мозък, трябва да уведомя за относителна липса на мозъчна дейност. Аз съзнавам вашето присъствие, но тъй като то за мен не притежава никакви емоционални конотации, моите емоции са изключени от човека-дрога за неплащане на сметки, аз не се инарестувам от вашите действия… Елате или си вървете, серете или се ебете с пила или с вила — това ще е идеално за педал — обаче на умрелите и дрогите не им пука… — те са Неразбираеми .

— Накъде е тоалетната? — питам русата разпоредителка.

— Оттук направо, сър… Има място за още един.

— Виждали ли сте Пантопоновата Роза? — каза старата дрога в черното палто.

Тексаският шериф е убил съучастника си Ветеринаря Броубек Треперушкото, замесен в рекета с конски хероин… Кон, поразен от афтоза, се нуждае от гледката на хероин, за да облекчи болките си, и може би част от този хероин поема през пустата прерия и цвили на „Уошингтън Скуеър“… Втурват се дроги с викове.

— Хой… Хой…

— Но къде е статуята ? — архетипно парче патос пропищява през чайната на фоайето, декорирано с бамбук, „Авеню Хуарес“, Мексико (Федерален окръг), там закъсвам за изнасилване на малолетна… путка ти смъква гащите и ти си готов за изнасилване, това е законното положение, законов статут, братко…

Чикаго на телефона… влезте моля… Чикаго на телефона… влезте моля… Защо мислиш, че си сложих капут и шушони в Пайо? Страшно мокро място, читателю…

— Свали го! Свали го!

Старият педераст се среща със себе си на ъгъла в пародия на юношество, получава ритник от призрака си… надолу през бордея до Пазарния уличен музей, който показва различни видове мастурбация и мазохизми… младите момчета особено се нуждаят от това…

Узрели и готови да бъдат откъснати, те забравиха как да се върнат тук, там в аналната дупка… загубени сред парченца възхита и удоволствие и горящи свитъци…

Чети метастазата със слепи пръсти.

Вкамененото послание на артрит…

— Продаването е по-силен навик от употребата — Лола Ла Чата, Мексико (Федерален окръг).

Засмукващият ужас от белезите от игли, подводни крясъци, мъртви нерви предупреждават за идващия копнеж, пулсира мястото, ухапано от бяс…

— Ако Бог е направил нещо по-добро, си го е оставил за себе си — обичаше да казва Моряка, функциите му — забавени от двайсет реланиума.

(Парченца убийство падат бавно, като люспици опал в глицерин.)

Гледа те и непрестанно си тананика: „На панаира Джони се сбогува“.

Продаваме по малко, колкото да си поддържаме навика…

— Употреби този спирт — казвам аз и праскам върху масата спиртна лампа.

— Да ти еба — чакай — гладни дроги непрекъснато ми чернят лъжиците с кибритени клечки… Това е достатъчно за безсрочна присъда, жегата претъркаля една черна лъжица в трапа…

— Мислех, че се оттегляш… Кофти ще ми е да ти прееба лечението.

— Страшни нерви трябват, за да се отървеш от зависимостта.

Търсене на вени в топящата се плът. Пясъчният часовник на дрога изръсва последните черни песъчинки в бъбреците…

— Силно засегната област — мърмори той и се стяга по-високо.

— Смъртта била техен Културен герой — каза моята Стара дама, вдигайки глава от кодексите на маите… — Те получили огъня, езика и царевицата от смъртта… Смъртта се превръща в царевично зърно.

Настъпиха дните на

сурови ехтящи ветрове на омраза и нещастие

и издухаха белия прах.

— Разкарай тези мръсни снимки оттук — й казах. Стария Шмъркач се облегна назад, поркан и натъпкан с успокоителни… позор за кръвта си.

— Ти да не си от тия, дето взимат хапчета?

Когато направи характерния наркомански жест, изпъна ръка с дланта нагоре, от дрехите му лъхнаха жълтите миризми на долнопробно шери и разпадащ се черен дроб…

миризма на готвено и влажни палта и атрофирали тестиси…

Той ме погледна през деликатната, ектоплазмена плът на лечението… петнадесет килограма наддадени за един месец… мек розов маджун, който се изпарява при първото тихо докосване на дрога… Видях го с очите си… пет килограма изгубени за десет минути… стоеше там… в едната си ръка държеше спринцовката, а с другата си държеше панталоните да не му паднат,