Уильям Берроуз - Голият обяд

Полицията стреля в уличката… Счупените крила на Икар, писъците на горящо момче, вдишано от дърта дрога… очи, празни като огромна равнина… (крилата на лешояд свистят в сухия въздух).

Ракът, застрелял Доайен на Крадците-мародери, си облича раковинения костюм, за да дебне плячка в гробището… със стоманени нокти измъква златните зъби и коронки на всеки, заспал с отворена уста… Ако спящият се усети, Ракът отстъпва и ноктите му настръхват, за да влезе в съмнителна битка.

Малкият бандит, ебан по време на дългата присъда, изгонен от гробището за неплащане, влиза в педерасткия бар и плещи нещо. Има разписка от заложна къща, за да пипне гонорея в Града на палатките, където кастрирани търговци пеят песента на Ай Би Ем.

Раци лудуват в неговата гора… цяла нощ се борят с ангелска ерекция, изхвърлена при храброто падение на човека, поемат по обиколен път към ръждивата варовикова пещера Черен Йен еякулира над солените блата, където нищо не расте, дори и мандрагора…

Законът на средните… Няколко котета… Така се живее…

— Здрасти, Кеш.

— Сигурен ли си, че е тука?

— Сигурен съм… Ще вляза с теб.

Нощният влак за Чикаго… Срещам момиче в коридора и виждам, че е друсана, питам я откъде е взела?

— Пич, ела.

Не някакво младо парче, а жена…

— Какво ще кажеш първо да се бодна?

— Цъ, после няма да си в състояние.

Три пъти… събуждам се болен и треперещ, от прозореца духа топъл пролетен вятър, вода изгаря очите като киселина.

Тя гола става от леглото… Стеш… Приготвя го…

— Обърни се… Искам да ти го бия в задника.

Тя забива дълбоко иглата, вади я и масажира бузата…

Облизва капка кръв от пръста си.

Той се обръща, надървен е, разтваря се в сивата мъгла на дрога.

Сред долина от кокаин и невинност младежи с тъжни очи крещят:

— Ойларипии!… Ойларипи… — търсят загубено момче…

Смъркахме цяла нощ и го направихме четири пъти… пръстите дращят без тебешир по черната дъска… стържат бялата кост. Дом е хероиновият дом от морето и домът на гангстера от Билиядата… Завръщане у дома.

Панаирджията се върти неспокойно:

— Я постой тук за малко, момче. Трябва да се видя с един човек за една маймуна.

Думата е разделена на елементи, които образуват едно цяло и така и трябва да се възприемат, но частите могат да бъдат във всякакъв ред, навързани назад и напред, странично и по диагонал, като инарестни сексуални пози. Тази книга разлива страницата във всички посоки, калейдоскоп от гледки, бъркотия от мелодии и улични шумове, пръдни и свирепи крясъци, затръшващите се стоманени кепенци на света на търговията, викове от болка и патос и викове просто патични, съвъкупяващи се котки и неистовите писъци на воден бик, пророчески брътвежи на шаман, изпаднал в транс с нътмег, строшени вратове и кряскащи мандрили, оргазмени стонове, хероин, тих като зората в жадните клетки, Радио Кайро пищи като безумен тютюнев пазар, флейтите на Рамадана галят абстинентната дрога като джебчия в сивия здрач на метрото, който плъзва деликатните си пръсти в гънките на зеления хастар…

Това е Откровение и Пророчество, за това, което мога да хвана без УКВ на кристалния си апарат от 1920 година с антени от сперма… Скъпи читателю, ние виждаме Бог в блясъка на оргазма през дупката на гъза… През тези отвърстия променете тялото си… Пътят НАВЪН е пътят НАВЪТРЕ…

Сега аз, Уилям Сийуърд, ще отприщя словесните си орди… Моето сърце на викинг пътува над огромната кафява река, където моторници пут, пут, пут в тропическия здрач и гдето се носят цели дървета с огромни змии в клоните и лемури с тъжни очи наблюдават брега над полето на Мисури (момчето намира розов воден шип), там далеч изсвирва влак, връща се при мен гладен, като улично момче, което не знае как да си продава задника, който Бог му е дал… Скъпи Читателю, Думата ще се нахвърли отгоре ти с железните нокти на човек леопард, ще отхапва пръсти на ръцете и краката като земен рак опортюнист, ще те обеси и ще хване спермата ти във въздуха като разбираемо куче, ще се увие около бедрата ти като гърмяща змия и ще инжектира ампула гранясала ектоплазма… А защо_ разбираемо_ куче?

Онзи ден се връщам от дълъг обяд, нанизан от устата до гъза с всички дни на нашите години, когато виждам арабско момче с черно и бяло куче, което ходи на задните си крака… Голямо куче приближава до момчето, за да го погалят, а момчето го гони, голямото куче ръмжи и се зъби на малкото прощъпулче, ръмжеше, като че ли владееше речта, тоз човешки дар: