Уильям Берроуз: Голият обяд

Писателите говорят за болно-сладостната миризма на смъртта, а всяка дрога може да ви каже, че смъртта няма миризма… същевременно миризма, която спира дъха и смръзва кръвта… безцветна смърт без миризма… никой не може да я усети през розови спирали и черни кървави филтри плът… миризмата на смъртта е безсъмнено миризма и тотална липса на миризма… липсата на миризма първо удря в носа, защото органичният живот има миризма… липсата на миризма се усеща като тъмнина за очите, тишина за ушите, удар без тежест за вестибуларния апарат…

Винаги я усещаш и я даваш и на другите да я миришат, когато спреш дрога… Абстинентен наркоман може да направи апартамент необитаем с миризмата си на смърт… но едно добро проветряване ще оправи нещата и тялото ще може да диша… Усещаш я също и по време на тези периоди, когато дозите ти скачат в геометрична прогресия, като бушуващ горски пожар.

Лечението е винаги: Хайде! Скачай!

Един мой приятел се озовал гол на втория етаж в един хотел в Маракеш… (След дело с една тексаска майка, която като дете го обличала в момичешки дрехи… Груб, но ефективен метод срещу детската протоплазма…) Другите обитатели са араби… с ножове в ръце… гледат го… метален блясък и точки светлина в тъмните очи… гледат го… метален блясък и точки светлина в тъмните очи… парчета убийство падат бавно, като люспи опал в глицерин… По-бавните животински реакции му дават цяла секунда, за да вземе решение: Право през прозореца и надолу към уличното гъмжило, като падаща звезда, стъклената диря блещука на слънцето… чупи глезен и натъртва рамото си… увит в прозрачна розова завеса, заедно с корниза, закуцуква към полицейския участък.

Рано или късно Блюстителя, Селянина, Лий Агента, Ей Джей, Клем и Джоди Ерготиновите Близнаци, Хасан О’Вулгари Следродилния магнат, Моряка, Екстерминатора, Андрю Кейф, Тлъстия, доктор Бенуей, Шафър „Пръстите“ ще кажат същото нещо със същите думи, за да заемат в тази пресечна точка същото положение във времето и пространството. Използвайки общ гласов апарат, да завършат с всички метаболични пособия, това е да бъдеш същата личност — най-неподходящият начин да изразиш Разпознаването : гол наркоман, застанал на слънце…

Писателят, както винаги, се вижда как чете на огледалото… от време на време трябва да вдигне глава, за да се увери, че Престъплението на Отделното действие не е било, не е, не може да бъде извършено…

Всеки, който е поглеждал в огледало, знае какво е това престъпление и какво значи от гледна точка на изгубения контрол, когато отражението престане да се подчинява… Твърде късно е да се обаждаш на полицията …

Аз лично желая да приключа моята настояща работа, тъй като не мога да продължа да продавам суровите материали на смъртта… Вашият случай, сър, е безнадежден и досаден…

— Защитата е безсмислена при настоящото състояние на познанието — каза Защитата и вдигна очи от един електронен микроскоп…

Отнесете се другаде с вашия проблем.

Кради всичко, което видиш.

Ние не отговаряме.

Не знам как да го върна на белия читател.

Можеш да пишеш за това, да го изпееш, да го изкрещиш… да го нарисуваш… правиш нещо за него… да го изсереш… Стига да не отидеш и да не го свършиш…

Сенатори скачат и реват в защита на смъртното наказание с несломимия авторитет на вирусен копнеж… Смърт за другите, за педерастите, смърт за психопата, който обижда болната уродлива плът с гъвкавите движения на животинската невинност…

Черният помитащ вятър на смъртта се вие над земята, търси и души за престъплението на отделния живот, притежатели на замръзнала от страх плът треперят под огромната извивка на вероятността…

Жилищни квартали изчезват в геноцидна игра на дама… Могат да участват колкото си искат играчи…

Либералната преса и Недотам Либералната преса и Реакционната преса одобрително крещят:

— Най-важно е да се унищожи митът за живеенето на други нива… — и говорят мрачно за определени сурови реалности… крави с афтоза… профилактика…

Групите, притежаващи власт, бясно режат линиите за връзка…

Планетата свободно се носи към съдбата на насекомо…

Термодинамиката спечели с пълзене… Животът се задърпа на финала… Христос проля кръв… Времето свърши…

Можеш да влезеш в Голия Обяд на всяка пресечна точка… Написал съм много предговори. Те атрофират и спонтанно се ампутират, както при тази западноафриканска болест, при която големият пръст на крака ти се ампутира, болест разпространена само сред негърската раса, и минаващата блондинка показва медния си глезен, докато пръст с лакиран нокът подскача по терасата на клуба, уловен и сложен в краката й от собствената й афганистанска хрътка…