Уильям Берроуз - Голият обяд

Голият обяд е наброска, Книга Как Да… Черна насекомна похот се отваря към просторен, извънземен пейзаж… Абстрактни понятия, голи като алгебра, се свиват до черно лайно или до чифт застарели ташаци…

Как Да увеличим нивата на преживяване на света, като отворим вратата в дъното на дълга зала… Врати, които се отварят само в Тишина… Голият обяд изисква Тишина от Читателя. В противен случай той мери собствения си пулс…

Робърт Кристи познаваше Службата за отговори… Убий старата путка… запази космите на пубиса в медальон… Няма ли?

Робърт Кристи, масов удушвач на жени — звуци като венец от маргаритки, — обесен през 1953.

Джак Изкормвача, истински мускетар на 1890-те, така и не са успели да го хванат със свалени гащи… написал писмо до пресата.

— Следващия път ще пратя и ухо, ей тъй, за майтап… Няма ли?

— Внимателно! Ох, виж какво стана! — каза старият педераст, когато герданът му се скъса и топките се разпиляха на пода… — Спри го, Джеймс, скапано лайно такова! Как може да стоиш така и да гледаш как топките на господаря ти се търкулват в кошчето за смет!

Аранжори на витрини се спускат и пищят из станцията на метрото и обират касиерите чрез вълшебния хайп… (Хайп е пласьор, използващ метод, известен също като Билиядата…)

Бедният аз, давам делаудид (делаудидът е по-силен дехидриран морфин.)

Шерифът, облечен в черна жилетка, пише на машина смъртно постановление:

— Трябва да го направим легално и да изземем наркотика…

Закон 334 за нарушаване на общественото здраве… Осигуряване на оргазъм чрез измама…

Джони на четири крака, Мери го смуче и прокарва пръсти по вътрешната страна на бедрата и после нежно около областта на топките…

Над счупения стол, навън, през прозореца на бараката за инструменти, леден пролетен вятър шиба варовиковата скала над реката… парче лунен дим виси в порцелановосиньото небе… навън, накрая на продълговато петно сперма върху прашния под…

Мотел… Мотел… Мотел… начупени неонови арабески… самота крещи над континента като корабна сирена в мъглата над тихата мазна вода на придошла река…

Ташак изцеден лимон-ова кораб-на чума чука гъза с нож, отрязан от парче хашиш за наргилето — бъл, бъл — показва какво бях аз…

— Реката е сервирана, сър.

Мъртви листа пълнят фонтана, а здравецът подлудява от джоджена и разпилява монетен автомат по поляната…

Застаряващ плейбой си облича шлифера, с който е раздавал автографи през 1920, хвърля пищящата си жена в шахтата за боклук… Косми, лайна и кръв пръскат от 1963 по стената…

— Да, момчета, лайната наистина бяха страшно модерни през ’63 — каза досадният стар пророк, който може да ти размаже главата от тъпотия във всяка пространствено-времева посока…

— Ами спомням си, защото беше точно две години преди това, в една боливийска тоалетна пламна човешка афтоза, разпространена чрез палто от чинчила, насрочило дело за неплатени данъци в Канзас Сити… А Лиз твърдеше, че е заченала непорочно и роди двестаграмова маймунка през пъпа… Казват, че докторът бил партия с нея и през цялото време маймунката била на гърба му…

Аз, Уилям Сийуърд, капитан на този баш напит, напушен с хаш влак, ще унищожа Лохнеското чудовище с ДДТ и ще убия Белия кит. Ще превърна Сатаната в Автоматично подчинение и ще сублимирам помощните демони. Ще премахна кандируто от вашите плувни басейни — ще издам бюлетин за Контрола на непорочната Раждаемост…

— Колкото по-често се случва едно нещо, толкова по-уникално и прекрасно е то — каза претенциозен млад ариец, стъпил на трапец, докато учеше масонското си домашно.

— Евреите не вярват в Христос, Клем… Искат единствено да излупат някое християнско момиче…

Невръстни ангели пеят върху омазаните с лайна стени на света.

— Ела и чекия си направи…

— Джимпи продава боклук с млечна захар… — Джони Обесен Наскоро 1952.

(Западнал, пристегнат в корсет, тенор, пее Дани Дийвър и фъфли…)

Мулетата не се плодят в тази благоприлична страна и на закачулени мъртъвци ломотят в сгурийните ями… Закон 334 за нарушаване на общественото здраве.

Къде са статуята и процентът? Кой знае? Аз нямам думата… У дома моето биде при моята вещица… Кралят е избягал с огнепръскачка, а кралеубиец, измъчван чрез изображението на хиляди скитници, се плъзга надолу по улицата на бродягите, за да се изсере в една варовикова бална зала.

Младият Дилинджър излезе от къщата и закрачи, без да се обръща назад.

— Никога не поглеждай назад, момче… Ще се превърнеш в буца сол, да те лижат кравите.