Уильям Берроуз - Голият обяд

Всички го навиват да черпи и празнува, но той весело се смее и казва:

— Всъщност аз и на себе си не мога да си позволя да купя пиене. Вече изхарчих и последния кюрд, за да купя лекарство за гонореята на Али. Той отново се е разболял. За малко да изритам копелето през стената в съседното легло, но нали ме знаете колко съм сантиментален.

Марви си купува чаша бира, като измъква от дюкяна си почерняла монета и я слага на масата.

— Задръж рестото — келнерът хвърля монетата в кофата за боклук, плюе на масата и се отдалечава.

— Тъпо парче. Завижда ми за чека.

Марви е в Интерзоната от „по-миналата година“, както той казва. Беше се оттеглил от някакъв пост в Министерството на външните работи, „за доброто на службата“. Очевидно едно време е изглеждал много добре, по един стегнат колежански начин, но сега лицето му е увиснало и под брадичката са се образували бучки като топящ се парафин. Трупаше тлъстини около кръста.

Лейф Нещастника беше висок слаб норвежец с превръзка през едното око, лицето му е замръзнало в перманентна предразполагаща лицемерна усмивка. Зад гърба си има епична сага от неуспешни начинания. Провалил се е в отглеждането на жаби, чинчила, сиамски бойни риби, рамия и култивирани бисерни миди. Бе опитвал, на няколко пъти и без успех, да създаде Гробище Любовно Гнездо Ковчег-за-Двама, да подбива пазара на презервативи по време на недостига на гума, да държи публичен дом с поръчки по пощата, да продава пеницилин като пенкилер. Бе използвал отчаяни системи за залагане в казината на Европа и по хиподрумите на САЩ. Несполуките му в бизнеса бяха в унисон с невероятно нещастната му лична съдба. Предните му зъби бяха избити от озлобени американски войници в Бруклин. Лешояди бяха изкълвали едното му око, когато бе изпил един пинт опиум и бе заспал в парка на Панама Сити. Бе заседнал в асансьор за пет дни с остра абстиненция и бе понесъл атака на делириум тременс, докато си подреждал куфара. Припаднал с усукани вътрешности, перфорирана язва и перитонит в Кайро, а болницата била толкова натъпкана, че го настанили в клозета и докторът грък се объркал и зашил в него жива маймунка, помощниците араби групово го наебали, а един от санитарите му откраднал пеницилина и го заменил с очистително. А когато гъзът му хванал гонорея, самодоволен английски доктор го излекувал, като му направил клизма с гореща сярна киселина, а един германец, практикуващ технологична медицина, му изрязал апандисита с ръждясала отварачка за консерви и шивашка ножица (той смятал микробната теория за „глупост“). Въодушевен от успеха, започнал да кълца и реже всичко, което се мярвало пред погледа му.

— Чофешкото тяло е пълно з ненузни неща. Чофек мозе и з един бъбрек. Защо за му два? Да, това е бъбрек… Фътрешните органи не трябфа да бъдат така натъпкани. Те зе нуздаят от лебенщраум като Фатерланд.

Все още не бе платено на Експедитора и пред Марв стоеше нерадостната перспектива да го мотае още единадесет месеца, докато чекът се изпере. Казваха, че Експедитора се е родил на ферибот между Зоната и Острова. Професията му беше да експедира получаването на товарите. Никой не знаеше със сигурност дали от услугите му има някаква полза или не и всяко споменаване на името му предизвикваше спор. Цитираха се безбройни случаи, които доказваха чудотворните му способности или пълната му нищожност.

Островът беше Британска военна и военноморска база, разположена точно срещу Зоната. Англия държеше острова срещу годишен наем и всяка година договорът за размера на наема и разрешението за пребиваване формално бяха подновявани. Цялото население, присъствието е задължително, се събира на градското сметище. Президентът на острова трябва, така изисква традицията, да изпълзи през боклука по корем и да даде Разрешението за пребиваване и Договора за наема, подписани от всеки жител на Острова, на Губернатора, който стои, бляскав в униформата си. Губернаторът взима документа и го пъха в джоба на куртката си:

— Добре — казва той, като разтегля устни в усмивка, — значи решихте да ни разрешите да останем още една година? Чудесно. И всички се радват?… Има ли някой, който да не се радва?

Войници в джипове с картечници сноват напред-назад из тълпата и бавно оглеждат.

— Всички се радват. Това е хубаво — той се обръща весело към прострения по корем президент. — Ще запазя документите ви в случай, че имам проблеми. Ха Ха Ха — високият метален смях звъни над сметището и тълпата се смее заедно с него под дулата на картечниците.