Уильям Берроуз - Голият обяд

Писарят подозрително погледна картата:

— Нямаш вид на истински Гръб на бръснач… Какво мислиш за евреите?

— Ами, мистър Анкър, вие знаете, всички евреи искат да чукат християнски момичета… Някой ден ще им отрежем и остатъка.

— Добре, за гражданин говориш умно и смислено… Разберете какво иска и се погрижете за него… Той е добро момче.

Единственият местен жител на Интерзоната, който нито е педал, нито може да се открие, е шофьорът на Андрю Кейф, което не е нито преструвка, нито перверзия от страна на Кейф, а просто удобен претекст да скъса отношения с тези, които не иска да вижда.

— Миналата вечер си свалял Арахнид. Не мога повече да те пусна в къщата.

Хората в Зоната не си спомнят много-много, независимо дали са пияни, или не, така че никой не може да каже със сигурност дали е свалял неприятната личност на Арахнид или не.

Арахнид е некадърен шофьор, почти неспособен да кара. Веднъж блъснал бременна жена, която идвала от планините с торба въглища на гърба и тя пометнала кърваво, мъртво бебе на улицата, а Кейф излязъл, седнал на тротоара и започнал да разбърква кръвта с пръчка, докато полицията разпитвала Арахнид и накрая арестувала жената за нарушение на правилника за чистотата.

Арахнид е силно непривлекателен млад мъж с дълго каменносиньо лице. Има голям нос и огромни жълти зъби като на кон. Всеки може да си намери симпатичен шофьор, но само Андрю Кейф може да намери Арахнид. Кейф — блестящият млад писател декадент, който живее в реконструиран писоар на улицата на червените фенери в Местния квартал.

Зоната представлява една-единствена огромна сграда. Стаите са направени от пластичен цимент, който се издува, за да се съберат повече хора, но когато прекалено голяма тълпа влезе в една стая, се чува едно тихо „плоп“ и някой се изхлъзва през стената и се озовава в съседната къща, което значи съседното легло, тъй като стаите са почти легла, където се извършва работата в Зоната. Жуженето на секса и търговията разтърсва Зоната като огромен кошер.

— Две трети от един процент. Няма да отстъпя от тази стойност, дори ако ми отрежат топките.

— Но къде са товарителниците, скъпи?

— Не там, където търсиш, коте. Това е очевидно.

— Товар дънки със зашит фалшив член. Произведени в Холивуд.

— Холивуд, Тайланд.

— Е, американски стил .

— Каква е комисионата?… Комисионата… Комисионата.

— Да, самородно злато, товар вазелин, направен от истински китов дрек в Южния Атлантик, в момента поставен под карантина от Министерството на здравето в Тиера дел Фуего. Комисионата, мили! Ако успеем да измъкнем това, ще е страшен удар.

(Китовият дрек е остатъчен материал, който се събира в процеса на разрязване на кита и на приготвянето му. Ужасяваща миризма на риба, която можеш да усетиш от километри. Никой не е открил за какво може да се използва.)

Интерзона импорт с неограничена отговорност, който се състои от Марви и Лейф Нещастника, се заема със сделката вазелин. Всъщност те са се специализирали във фармацевтичните продукти и държат 24-часов публичен дом, задоволяване по шест начина, от край до край, като странична дейност (досега са били идентифицирани шест различни венерически болести.)

Те се впускат в сделката. Вършат неизброими услуги за един болен от паралич грък, корабен агент, и за цяла смяна митничари. Двамата партньори се скарват и накрая се изобличават взаимно в Посолството, откъдето ги изпращат в отдел Не Искаме И Да Чуваме За Това и ги изхвърлят през една задна врата на поляна, покрита с лайна, където лешояди се бият за рибешки глави. Те истерично се нахвърлят един срещу друг.

— Ти искаш да ме преебеш с комисионата!

— Твоята комисиона! Кой пръв подуши тази изгодна сделка?

— Но аз имам товарителницата.

— Чудовище! Но чекът ще е на мое име.

— Добре, най-добре да се целунем и помирим. Аз не съм подъл и дребнав.

Те си стискат ръцете без ентусиазъм и се докосват с устни по бузите. Сделката се влачи с месеци. Наемат експедитор. Най-накрая Марви се появява с чек за 42 тюркистански кюрди, изтеглени от анонимна банка в Южна Америка, за да се изперат през Амстердам, процедура, която ще отнеме около единадесет месеца.

А сега може да се отпуснем в кафенетата на Площада. Той показва ксерокопие на чека. Никога не би показал оригинала, разбира се, за да не би някой завистлив гражданин да го пръсне с мастилен изтривател по подписа или другаде и да направи чека невалиден.