Уильям Берроуз - Голият обяд

КБ — Категоричен бюлетин: „Пращачът да бъде определен отрицателно. Област на ниско налягане, засмукваща празнота. Той е злокобно анонимен, безличен, безцветен. Той (вероятно) ще се роди с гладки дискове кожа вместо очи. Той винаги ще знае къде отива, както знае вирусът. Той не се нуждае от очи.“

— Възможно е да има повече от един Пращач?

— Оо, да. Първоначално ще има много. Но не за дълго. Някои сълзливи граждани ще мислят, че имат нещо поучително за предаване, без да осъзнават, че пращането е зло. Ученият би казал: „Емисията е като атомната енергия… Ако се ограничи като хората.“ В този момент анален технически си сипва сода бикарбонат и дърпа ръчка, която превръща земята в космически прах. (Оригване… Ще чуят тази пръдня и на Юпитер)… Хора на изкуството биха объркали пращането с творчеството. Ще се скупчат наоколо и ще крещят:

— Нови изразни средства — докато не им падне рейтингът… Философи ще плещят за цели и средства, без да осъзнават, че пращането не може да бъде средство за каквото и да е освен за пращане, като дрога . Опитай се да употребяваш дрога като средство за нещо друго… Някои граждани, свикнали да контролират „кока-кола и аспирин“, ще заговорят за злото великолепие на пращането, но никой за нищо няма да говори дълго. Пращачът , той не обича приказките.

Пращачът не е човешки индивид… Той е Човешкият вирус. (Всички вируси са деградирали клетки, водещи паразитно съществувание… Те имат особен афинитет към Клетката Майка. Деградиралите чернодробни клетки търсят дома на хепатита и т.н., Така че всеки вид има своя Главен вирус: деградирал образ на този вид.)

Изкривен образ на Човек навлиза минута по минута, клетка по клетка… Бедност, омраза, война, полиция-престъпници, бюрокрация, лудост — всички симптоми на Човешкия вирус.

Сега Човешкият вирус може да бъде изолиран и лекуван.

Офисът на Областния писар е в огромна сграда от червени тухли, известна като Стария съд. Всъщност гражданските дела са тук, но процедурите неумолимо се провлачват, докато страните най-накрая умрат или оттеглят жалбите си. Това се дължи на огромния брой документи, отнасящи се до абсолютно всичко, сложени не там където им е мястото, така че само Областният писар и неговите помощници могат да ги намерят, а той често губи цяла година, за да открие нещо. Всъщност той все още търси някакви материали, имащи връзка с дело за щети, което е било прекратено през 1910, защото страните уредили проблема помежду си. По-голямата част от сградата на Стария съд е в руини, а останалата е изключително опасна, тъй като подът често хлътва под краката ти. Областният писар възлага по-опасните мисии на своите помощници, много от които са загубили живота си при изпълнението им. През 1912 двеста и седем помощници загинаха при срутване на североизточното крило.

Когато се заведе дело против някой от Зоната, неговите адвокати се стараят да прехвърлят делото в Стария съд. Щом веднъж успеят да сторят това, ищецът е изгубил делото, така че единствените дела, които действително стигат до съд, са тези, заведени от ексцентрици и параноици, които искат обществеността да ги чуе, нещо, което рядко се случва, защото само най-убийственият глад за новини може да доведе репортер в Стария съд.

Бившата Съдебна палата се намира в Картотека, извън жилищната зона. Обитателите на този град и на заобикалящите го блата и гори са хора, толкова изключително тъпи и вършещи такива варварщини, че администрацията е била принудена да ги постави под карантина, като ги е заградила с радиоактивна стена от железни тухли. В отговор гражданите на Картотека са покрили стените с надписи: „Урбанити, внимавайте да не замръкнете тук“ , напълно ненужно предупреждение, тъй като никой урбанит не би влязъл в Картотека освен ако няма неотложна работа там.

Случаят на Лий е неотложен. Той трябва да си извади веднага удостоверение, че страда от чума, за да не го изгонят от къщата, в която е живял десет години, без да плаща наем. Той съществува във вечна карантина. Събира куфара си с удостоверения, документи, свидетелства и предупреждения и се качва на автобуса към Границата. Митничарят урбанит му дава знак да мине:

— Дано в този куфар да носиш атомна бомба.

Лий гълта шепа успокоителни таблетки и пристъпва към навеса на митницата на Картотека. Митничарите прекарват три часа в преглеждане на куфара документи, като се консултират с прашни книги с правила и задължения, от които четат неразбираеми и зловещи пасажи, завършващи така: „И като такъв подлежи на глоба и наказание съгласно указ 666.“ Те го поглеждат изразително.