Уильям Берроуз - Голият обяд

— Лечението на тези заболявания на настоящия етап е хъм, симптоматично — докторът внезапно се облегна назад и избухна в метален смях. Карл го гледаше ужасен.

— Този човек е луд — помисли си той. Лицето на доктора стана безизразно като на комарджия. Карл усети странно свиване в стомаха си като от рязко спрял асансьор.

Докторът разглеждаше папката пред себе си. Когато проговори, тонът му бе снизходително весел:

— Не гледай така уплашено, млади момко. Просто професионална шега. Да кажеш, че лечението е симптоматично значи, че лечение няма освен да направиш всичко възможно пациентът да се чувства колкото се може по-добре. И точно това се опитваме да правим в тези случаи — Карл отново усети въздействието на този леден интерес върху лицето си.

— Това е, да кажем, вдъхването на увереност, когато това е необходимо… и, разбира се, разтоварване с други подходящи индивиди с подобни склонности. Не се практикува изолация… състоянието не е по-заразно от рака. Ракът, моята първа любов — гласът на доктора затихна. Изглеждаше, като че ли той е излязъл през невидима врата и е оставил празното си тяло да седи зад бюрото.

Изведнъж острият му глас наруши тишината.

— Ти вероятно се чудиш защо изобщо се занимаваме с това? — на устните му проблесна усмивка, ярка и студена като сняг на слънчева светлина.

Карл вдигна рамене:

— Това не е моя работа… Това, което се чудя, е защо ме повикахте да дойда тук и защо ми разказвате всички тези…

— Глупости?

Карл с досада осъзна, че се изчервява.

Докторът се облегна назад и събра върховете на пръстите си.

— Младите — каза той всепрощаващо — винаги бързат. Някой ден ти може би ще разбереш смисъла на търпението. Не, Карл… Нали мога да те наричам Карл? Аз не избягвам твоя въпрос. При подозрителни случаи на туберкулоза ние — това е компетентното министерство — може да кажем, дори да помолим , някой да се яви на флуороскопия. Такава е практиката, нали разбираш. В повечето случаи резултатът от изследванията е отрицателен. Така, ти бе помолен да се явиш тук за, как да кажа, психическа флуороскопия. Мога да добавя, че след като поговорих с теб, съм относително сигурен, че резултатът ще бъде, що се отнася до практическите цели, отрицателен…

— Но всичко това е нелепо. Аз винаги съм се интересувал само от жени. Имам сериозно гадже и мислим да се венчаем.

— Да, Карл, знам. И именно затова си тук. Кръвна проба преди сватбата, това разумно ли е или не?

— Моля ви, докторе! Говорете направо.

Докторът като че ли не чу. Той стана от стола си и започна да се разхожда зад Карл, гласът му бе провлачен и пресеклив като музика, носеща се из ветровита улица.

— Мога да ти кажа строго конфиденциално, че има сигурно доказателство за значението на наследствения фактор. Общественият натиск. Много хомосексуалисти, латентни или открити, за нещастие се женят. Такива бракове често свършват с… Факторът на инфантилната среда — гласът на доктора се носеше и носеше. Той говореше за шизофрения, рак, наследствено увреждане на хипоталамуса.

Карл задряма. Отваряше зелена врата. Ужасна миризма нахлу в дробовете му и той се стресна. Гласът на доктора бе странно равен и безжизнен, шепнещ глас на дрога:

— Тестът за спермената флокулация на Клайберг-Станислуски… инструмент за диагноза… показателен поне в отрицателен смисъл. В някои случаи полезен — взет като част от цялостната картина… Може би при обстоятелствата — гласът на доктора се издигна до психо крясък. — Сестрата ще ти вземе… ъъ… пробата.

— Оттук, моля — сестрата отвори врата към голо помещение с бели стени. Тя му подаде съдинка.

— В това моля. Извикайте, когато сте готов.

На стъклената лавица имаше туба вазелин. Карл се почувства засрамен, като че ли собствената му майка му бе подала носна кърпичка. С избродиран някакъв шеговит надпис: „Ако бях путка, можехме да отворим магазин за платове.“

Без да обръща внимание на тубата с вазелин, той еякулира в съдчето, безчувствено и брутално наеба сестрата, като я опря на стъклената стена.

— Стара стъклена путка — подигра се той и видя путка, пълна с разноцветни стъкла под северното сияние.

Той си изми пениса и си закопча панталона.

Нещо наблюдаваше всяка негова мисъл и движение с ледена подигравателна омраза, промяната на вкусовете му, контракциите на ректума. Беше в стая, изпълнена със зелена светлина. Имаше дървено двойно легло и черен гардероб с голямо огледало. Карл не можеше да види лицето си. Някой седеше на черен хотелски стол. Той носеше колосана риза с жабо и мръсна хартиена връзка. Лицето — подпухнало, без-череп, очите — тлееща гной.