Уильям Берроуз - Голият обяд

Мазното ченге прави танцова стъпка.

— Защо не направиш предложение на Човека — той посочва с глава към своето сияйно суперего, към което винаги се обръща в трето лице като „Човека“ или „Лейтенанта“.

— Така е с Лейтенанта, играеш честно с него и той ще играе честно с теб… Ние не искаме да те тормозим… Ако можеш някак си да ни помогнеш — думите му излизат в отчайващата пустош на кафенета, улични ъгли и закусвални. Дроги, дъвчещи кейк, обръщат глави настрани.

— Педалът греши.

Педалът се пльосва на един хотелски стол, натъпкан с успокоителни хапчета, езикът му виси навън.

Той става и се обесва, без да промени изражението си, без да си прибере езика.

Полицаят потропва с пръсти по една папка.

— Познаваш ли Марти Стил? — потропване.

— Да.

— Можеш ли да купиш от него? — троп-троп-троп?

— Той е подозрителен.

— Не можеш да купиш — троп-троп. — Купил си си от него миналата седмица, нали? — троп??

— Да.

— Значи можеш да купиш и тази седмица — троп… троп… троп… — Можеш да купиш от него и днес — потропването спира.

— Не, не. Не това!!!

— Виж какво сега, ще сътрудничиш ли? — три злобни потропвания — или… или искаш шефа да те наебе??? — той повдига сключените си вежди.

— И така, Карл, ти ще бъдеш така добър да ми кажеш колко пъти и при какви обстоятелства си се отдавал на хомосексуални полови сношения? — гласът му се отдалечава. — Ако ти никога не си правил това, ще съм склонен да мисля, че ти си един нетипичен млад човек — докторът вдига предупредително пръст. — При всички случаи… — той тупва папката и му хвърля зловещ подигравателен поглед. Карл забелязва, че папката е дебела петнадесет сантиметра. Всъщност, невероятно бе набъбнала, откакто влезе в стаята.

— Ами, когато бях в казармата… Тези педерасти все ми предлагаха и понякога… когато бях на нула…

— Разбира се, Карл — докторът изрева сърдечно. — На твое място аз бих направил същото, не се притеснявам да ти го кажа хи, хи, хи… Ами, предполагам, можем да отминем като несъществени тези напълно разбираеми отделни случаи за попълване на… ъъ… бюджета. А, Карл, може би е имало — единият му пръст тупна на папката, която изпусна миризма на плесенясал бандаж и хлор — случаи, когато икономическият фактор не е имал значение?

Зелено сияние избухна в мозъка на Карл. Той видя слабото кафяво тяло на Ханс, което се притиска към него, усети учестения му дъх върху рамото си. Сиянието загасна. Някакво огромно насекомо се гърчеше в ръката му.

Цялото му същество се дръпна, електрически спазъм на отвращение.

Карл се изправи на крака, като трепереше от ярост.

— Какво пишете там? — запита строго той.

— Често ли задрямваш така??? По средата на разговор?…

— Аз не спях.

— Така ли?

— Просто всичко това е нереално … Аз си тръгвам. Не ме интересува. Не можете да ме задържите насила.

Той вървеше към вратата. Вървеше от доста време. Краката му започнаха да се вдървяват. Вратата като че ли се отдалечаваше.

— Къде ще отидеш, Карл? — гласът на доктора стигна до него от огромно разстояние.

— Навън… Далеч… През вратата…

— Зелената Врата ли, Карл?

Гласът на доктора бе едва доловим. Цялата стая експлодира в пространството.

Стой далеч от „Куинс Плаза“, синко. Зло място, обсебено от куки, плъпнали в търсене на търсачите на стаф… Прекалено много нива и етажи… Ченге изскача от един килер за метли, друсано с амоняк… като горящи лъвове… пада върху бедната стара крадла и изплашва вените й до кокал… Тя някъде една седмица ще трябва да яде мускул и подкожно това нещо, дето Ню Йорк Сити го раздава свободно и гратис на дрогите джебчии…

И за това Педал, Ухо, Ирландецо, Моряко, внимавайте… Огледайте се, огледайте се наоколо преди да се разбръмчите там…

Минава метрото с черен железен писък…

— Куинс плаза е лошо място за джебчии… Прекалено много нива и кътчета, където се спотайват полицаите на метрото, и е невъзможно да се прикриеш, когато пускаш ръка…

Пет месеца и деветдесет и девет дни: присъда, дадена за джебчийство, това е да докоснеш нечий джоб с явна цел… Невинни хора могат да бъдат осъдени за убийство, но не и за това.

Педала, Ухото, Ирландеца, Моряка, стари дроги и крадци, мои познати… Старата банда от 103 улица… Моряка и Ирландеца се обесиха в пандиза… Ухото умря от свръхдоза, а Педала пропадна…

— Виждал ли си Пантопоновата Роза? — каза стара дрога… — Време е за… — облича черен шлифер и пресича площада… Надолу по улицата към бордея, където Уличният пазарен музей показва най-различни видове мастурбации и мазохизми. Младите момчета особено се нуждаят от това…