Уильям Берроуз - Голият обяд

— Какво има? — каза безразлично сестрата. Тя му подаваше чаша вода. Наблюдава го как пие с високомерно презрение. Тя се обърна и взе сандъчето с видимо отвращение.

Сестрата се обърна към него:

— За нещо специално ли чакате? — остро изстреля тя. На Карл никога не му бяха говорили така през съзнателния му живот.

— Не, защо?

— Можете да си вървите — тя се обърна. Избърса малко сперма от ръката си, като възкликна с отвращение. Карл пресече стаята и застана на вратата.

— Трябва ли да идвам пак?

Тя го погледна неодобрително и учудено.

— Ще бъдете уведомен, разбира се — тя стоеше на прага на стаичката и го наблюдаваше как пресича кабинета и отваря вратата. Той се извърна и се опита да махне весело. Сестрата не помръдна, нито промени изражението си. Като слизаше надолу по стълбите, разкривената насилена усмивка пламна със срам на лицето му. Турист, хомосексуалист, вдигна вежди разбиращо:

— Някакви проблеми ?

Карл хукна, влезе в един парк и седна на една празна пейка до един фавън с цимбали.

— Изплачи си мъката, пиленце. Ще се почувстваш по-добре — туристът се бе надвесил над него, фотоапаратът му се люлееше пред лицето на Карл като огромна висяща цица.

— Еби си майката!

Карл видя нещо гадно и отвратително да просветва в абортираните кафяви животински очи на педала.

— О, на твое място не бих се държал така, пиленце. И ти си го закъсал. Видях те да излизаш от института.

— Какво искаш да кажеш? — запита Карл.

— О, нищо. Абсолютно нищо.

— И така, Карл — докторът се усмихна, като не преместваше очи от устата на Карл. — Имам някои добри новини за теб — той вдигна от бюрото листче синя хартия и изигра сложна пантомима с цел да фокусира очите си върху него. — Твоят… ъъ… тест… тестът за спермената флокулация на Робинзон-Клайберг…

— Но аз мислех, че беше Бломберг-Станлуски.

— О, не, миличък… — докторът се изкиска. — Много бързаш, млади човече. Сигурно не си ме разбрал правилно. Тестът на Бломберг-Станлуски, амииии това е съвсем различен вид тест. Искрено се надявам… да не е необходим… — той отново се закиска. — Но както бях започнал да казвам преди да бъда така очарователно прекъснат… от моя… хъм… учен млад колега. Твоят КС изглежда, че е… — той отдалечи листчето на една ръка разстояние — … напълно… ъъъ… отрицателен. Така че може би повече няма да те безпокоим. И така… — той внимателно подвърза листчето в папката. Започна да я прелиства. Накрая спря, намръщи се и издаде напред устни. Затвори папката, постави дланта си върху нея и се наведе напред.

— Карл, когато отбиваше военната си служба… Сигурно е имало… всъщност през дълги периоди си бил лишен от… ъъъ… утешенията и… ъъъ… удобствата, които предлага нежния пол. През тези, без съмнение трудни и мъчителни времена ти вероятно си имал снимка на голо момиче??? Или по-вероятно харем от снимки на голи момичета??? Хи хи-хи…

Карл погледна доктора с нескрито отвращение.

— Разбира се — каза той. — Всички имаха.

— А сега, Карл, бих желал да ти покажа няколко такива момичета — той измъкна плик от едно чекмедже. — И ще те помоля да си избереш тази, която най-много би искал да хи, хи, хи… — той внезапно се наведе напред и разтвори фотографиите като карти пред лицето на Карл. — Избери си момиче. Което и да е!

Карл се протегна с вдървени пръсти и докосна една от снимките. Докторът я прибра отново в тестето, разбърка го, цепи и го сложи върху папката на Карл. Разстла снимките пред Карл.

— Тук ли е?

Карл поклати глава.

— Разбира се, че не. Тя е тук, където й е мястото. Мястото на жената какво??? — той отвори папката и извади снимката на момичето, прикачено за един лист от теста на Роршах.

— Това тя ли е?

Карл кимна.

— Имаш вкус, мойто момче. Мога да ти кажа под секрет, че някои от тези момичета… — с комарджийски пръсти той размества картите — … всъщност са момчета . Травестити??? — веждите му помръдват нагоре-надолу с невероятна скорост. Карл не бе сигурен дали е видял нещо необичайно. Лицето на доктора срещу него беше напълно неподвижно и безизразно. Карл отново усети вълната пред гениталиите и стомаха като при рязко спрял асансьор.

— Да, Карл, засега ти блестящо се справяш с малките трудности… Предполагам, ти мислиш, че всичко това е доста глупаво???…

— Ами, честно казано… Да…

— Искрен си, Карл… Това е добре… А сега… Карл… — той провлачи името, галейки го с език, като сладък мазен полицай, който ей сега ще ти предложи цигара „Голд Коуст“ — (някак им отива на ченгетата да пушат „Голд Коуст“) и ще започне играта…