Уильям Берроуз - Голият обяд

Бульон от камилска урина с варени земни червеи.

Филе от узрял на слънце парализиращ скат, фламбирано с одеколон и гарнирано с бодли.

Плацентен Supreme de Boeuf , сготвен с отработено моторно масло, сервира се с пикантен сос от изгнили яйчни жълтъци и смачкани дървеници.

Захар от сирене лимбургер, накисната в диабетична урина, факелирана с консервирана жега…

Така клиентите кротко си умират от ботулизъм… Тогава се връща Ей Джей със свита арабски бежанци от Средния изток. Той лапва една хапка и изкрещява:

— Гадост, по дяволите. Сгответе този умен гражданин в собствената му помия.

И така легендата за Ей Джей — смешния, мил ексцентрик — расте и расте… Затъмнение… Венеция… Гондолиери пеят и патични викове се носят откъм „Сан Марко“ и бара на Хари.

За този мост има един стар, очарователен венециански анекдот, изглежда някои венециански моряци обикалят света и всички стават педерасти, те вече ебат юнгата, когато се върнат във Венеция, необходимите жени минават по този мост, белите им дробове висят навън, за да възбудят желания у тези съмнителни граждани. Идва батальон шокови войници на бегом до „Сан Марко“.

— Момичета, това е ОВН, Операция Всичко Навън. Ако циците ви не ги спрат, измъкнете и путките си и ги побъркайте тези педали.

— О, Джерти, наистина. Всичко било истина. Те имат ужасяваща цепка вместо вълнуващо нещо.

— Не мога да го погледна.

— Това може да те превърне в камък.

Пол говореше по-мъдро, отколкото действително беше, тъй като той е наистина зло старо лайно, когато говори за мъже, които лягат с мъже и вършат това, което е неудобно. Неудобно е думата. Кой иска да се спъне в кур на път за путка и когато някой гражданин закопнее да лупа пичка, нахлува зъл чужденец и прави това, което е неудобно, на гъза му.

Ей Джей търчи през „Сан Марко“ и замахва към гълъбите с пиратска сабя:

— Копелета! Мама ви! — крещи той… Той се качва на борда на баржата си, чудовищна конструкция от златно, розово и синьо с ветрила от пурпурно кадифе. Облечен е в нелепа капитанска униформа, обсипана с ширити, акселбанти и медали, мръсна и скъсана, копчетата закопчани накриво… Ей Джей се приближава до огромна репродукция на урна в елинистичен стил, над която се извисява златна статуя на момче с ерекция. Той стиска топките на момчето и струя шампанско бликва в устата му. Избърсва уста и се оглежда.

— Къде са нубийците ми, мътните ги взели? — кряска той.

Секретарят му вдига глава от хумористична книга:

— Възбудени са… Гонят путки.

— Мръсни скатавки. Закъде е човек без своите нубийци?

— Да вземем гондола, а?

— Гондола? — крещи Ей Джей — Платил съм за тази парантия… Как така ще се возя на гондола? Събери платното и прибери веслата, мистър Хислоп… Аз ще се справя с дреболиите — мистър Хислоп вдига примирено рамене. С един пръст той започва да натиска по пулта… Платната падат, веслата се прибират в корпуса.

— И пусни парфюма, бе! Бризът носи вонята на канала.

— Гардения? Сандалово дърво?

— Не. Амброзия — мистър Хислоп натиска друг бутон и облак парфюм обгръща баржата. Ей Джей е обхванат от пристъп на кашлица. — Вентилаторите — пищи той.

— Задушавам се! — мистър Хислоп кашля в носна кърпичка. Натиска бутон. Вентилаторите се завъртат и амброзийната мъгла се поразсейва. Ей Джей се настанява зад кормилото на издигната платформа.

— Пускай! — баржата започва да вибрира. — Давай, за Бога! — крещи Ей Джей и баржата тръгва през канала със страхотна скорост, като преобръща гондоли, пълни с туристи, разминава се на сантиметри с един скутер, носи се от единия край на канала до другия (вълната, образувала се от скоростта, се излива върху тротоарите и мокри минувачите), разбива флотилия от закотвени гондоли и накрая се удря в един вълнолом и се завърта в средата на канала… Двуметров воден стълб излиза през една дупка в борда.

— На помпите, мистър Хислоп. Навлиза вода — баржата внезапно подскача и изхвърля Ей Джей в канала.

— Оставете кораба, проклет да е! Всеки сам да се оправя!

Затъмнение и мамбо ритми.

Откриването на Ескуела Амиго, училище за малолетни престъпници от латиноамерикански произход, финансирано от Ей Джей, присъстват учителите и пресата. Поклащайки се, Ей Джей се качва на трибуната, покрита с американски знамена.

— Както гласят безсмъртните думи на отец Фланегън, няма такова нещо — лошо момче… Къде е статуята, мътните я взели?

ОРГАНИЗАТОРА: Сега ли я искате?