Уильям Берроуз - Голият обяд

ЕЙ ДЖЕЙ: А ти какво си мислиш, че правя тука, по дяволите? Да не би да искаш да открия копелето?

ОРГАНИЗАТОРА: Добре… Добре. Идва веднага.

Статуята е довлечена от трактор „Граам Хими“ и е поставена на трибуната. Ей Джей натиска бутон. Под трибуната се включват турбини и надават оглушителен вой. Въздушна струя издухва червеното кадифено покривало от статуята. То се оплита в учителите от първия ред…

Облаци прах и малки камъчета шибат присъстващите. Сирените бавно затихват. Учителите се измъкват от покривалото… Всички гледат към статуята, затаили дъх.

ОТЕЦ ГОНЗАЛЕС: Света Богородице!

ЧОВЕКЪТ ОТ „ТАЙМ“: Не мога да повярвам !

„ДЕЙЛИ НЮЗ“: Просто е ексцентрична.

Хор от подсвирквания от момчетата.

Когато прахът се поразсейва, се появява монументална творба от лъскав розов камък. Голо момче, наведено над спящия си другар, с очевидното намерение да го събуди с флейта. Едната ръка държи флейтата, а другата е протегната към парчето плат, метнато върху средната част на тялото на спящия. Платът е многозначително издут. И двете момчета имат цветя зад ушите си и идентични изражения — замечтани и брутални, порочни и невинни. Тази творба се издига над варовикова пирамида, върху която с букви от порцеланова мозайка — розови, сини и златни — е изписано училищното мото: „С него и за него.“

Ей Джей се навежда напред и разбива бутилка шампанско в стегнатия задник на момчето.

— И помнете, момчета, оттам идва шампанското.

МАНХАТЪНСКА СЕРЕНАДА. Ей Джей и антуражът му пред нощен клуб в Ню Йорк. Ей Джей води пурпурногъз бабун на златна верижка. Ей Джей е облечен в карирана копринена риза, голф и кашмирено сако.

УПРАВИТЕЛ: Чакайте малко . Почакайте! Какво е това?

ЕЙ ДЖЕЙ: Това е илирийски пудел. Най-рядкото животно, до което човек може да се добере. Ще вдигне нивото на дупката ти.

УПРАВИТЕЛ: Подозирам, че това е пурпурногъз бабун и ще седи отвън.

СЛУГА: Не знаете ли кой е това? Това е Ей Джей, последният от великите мъже, които знаят как да си харчат парите.

УПРАВИТЕЛ: Да си взема това пурпурногъзо копеле и ходете да се веселите другаде.

Ей Джей спира пред друг клуб и надниква вътре.

— Елегантни педали и стари путки. Мамка му! Тек сме. Avanti ragazzi! 38

Той забива златен кол в пода и завързва бабуна. Започва елегантно да възклицава, слугите му пригласят.

— Фантастично!

— Чудовищно!

— О, небеса!

Ей Джей си пъхва в устата дълго цигаре. Цигарето е направено от някакъв неприлично гъвкав материал. Клати се и се извива, като че ли е дарено с отвратителен влечугоподобен живот.

ЕЙ ДЖЕЙ: И аз лежа по корем на девет хиляди метра.

Няколко близкостоящи педали вдигат глави като животни, подушили опасност. Ей Джей скача на крака с нечленоразделен рев.

— Пурпурногъзо копеле! — крещи той. — Ще те науча аз как се сере на пода! — той измъква камшик от чадъра си и шибва бабуна през задника. Бабунът изпищява и измъква кола. Скача върху съседната маса и се покатерва върху стара жена, която умира на място от сърдечен разрив.

ЕЙ ДЖЕЙ: Съжалявам, госпожо. Дисциплина, нали разбирате?

Побеснял, той подгонва бабуна с камшика от единия край на бара до другия. Бабунът пищи, зъби се и сере от ужас, катери се по клиентите, търчи по бара, люлее се на завесите и полилеите…

ЕЙ ДЖЕЙ: Или ще се оправиш и ще престанеш да сереш по пода, или тъй или иначе, повече няма да можеш да сереш изобщо.

СЛУГА: Трябва да се засрамиш от себе си, да ядосаш Ей Джей! След всичко, което е направил за теб.

ЕЙ ДЖЕЙ: Неблагодарници! Всички са неблагодарници! Това да знаете от един стар педал.

Разбира се, никой не вярва на тази легенда. Ей Джей претендира да бъде „независим“, което ще рече: „Гледай си работата.“ Няма вече независими… Зоната гъмжи от всякакви тъпаци, но неутрални няма. Неутрален на нивото на Ей Джей, разбира се, немислимо…

Хасан е прословут Втечнител и го подозират, че е таен Пращач — „Пфу, момчета — казва той с подкупваща усмивка. — Аз съм просто един цъфтящ стар рак и трябва да процъфтя“ — пипва тексаския си акцент от връзките си с Датън Сухата дупка, мошеник от Далас, и винаги носи каубойски ботуши и огромна шапка, навън или под покрив, без значение… Очите му са невидими зад черните очила, лицето — гладко и безизразно като восък, над елегантно ушития костюм, направен изцяло от незрели банкноти с висока стойност. (Банкнотите са всъщност пари, но трябва първо да достигнат зрелост, преди да могат да се разменят… Банкнотите вървят много скъпо, почти един милион миди за една.)