Уильям Берроуз - Голият обяд

Официалният живот на Ей Джей? Международен плейбой и безобиден шегаджия грубиян. Именно Ей Джей пусна пираня в басейна на лейди Сатън-Смит и на приема в американското посолство по случай Четвърти юли сложи в пунша смес от йейдж, хашиш и йохимбин и предизвика оргия. Десет видни граждани — американци, разбира се, — вследствие умряха от срам. Умирането от срам е характерно за Индианците Куакиутъл и за Американците — другите просто казват „Zut alors“ 35или „Son cosas de la vida“ , или „Аллах ме наеба, Вседържителят…“.

И когато Антифлуорното общество на Синсинати се събрало да отпразнува победата си с чиста изворна вода, зъбите им изпопадали на място.

— И аз ви казвам, братя и сестри от Антифлуорното движение, ние днес нанесохме такъв удар в името на чистотата, че вече няма място за отстъпление… Вън, казвам аз, на мръсния чуждоземен флуор! Ние ще направим тази хубава земя чиста и сладка като опънатите хълбоци на младо момче… А сега, аз ще ви дам тон за нашия химн „Старата дъбова кофа“ .

Извор, осветен от флуоресцентни светлини, които се отразяват в отвратителните цветове на джубокс. Всички членове минават покрай извора, като пеят и всеки си гребва и пие от дъбовата кофа…

— Старата дъбова кофа, златната дъбова кофа… шъъта фъвъваъъъббъввъжш…

Ей Джей се бе позанимал с водата, бе сложил южноамериканско растение, което превръща венците в гъба.

(Чух за това растение от стар германец, златотърсач, който умира от уремия в Пасто, Колумбия. Предполага се, че расте в района на Патамайо. Никога не го открил. Не че много е търсил… Същият човек ми разказва за една буболечка като скакалец на име Ксиукутил: „Толкова силен афродизиак, че ако някоя те кацне и след това веднага не си намериш жена, ще умреш. Виждал съм индианците да тичат да мастурбират като луди от докосването на това животно.“ За съжаление, аз не съм опитвал Ксиукутил…)

На откриването на сезона в „Метрополитен“, Ню Йорк, Ей Джей, защитен от мрежа против насекоми, пуска рояк Ксиукутил.

Госпожа Вандерблай пъди един Ксиукутил:

— Ох… Ох… ОООООООООООООООООХ!!! — крясъци, счупени чаши, разпорен на плат. Усилващо се кресчендо от ръмжене, писъци, стенания, пъшкане и охкане… Миризма на сперма, путки, пот и мухлясалата миризма на пронизан ректум… Диаманти и кожи, вечерни рокли, орхидеи, костюми и бельо са разпилени по пода, покрит с гърчещи се, обезумели, преплетени голи тела.

Ей Джей веднъж запазил маса една година предварително в „Chez Robert“ 36, където огромен, леден гастроном бди над най-изисканата кухня в света. Погледът му е толкова зъл и презрителен, че много клиенти не устояват на пагубната му мощ и се търкулват на земята, пикаят по себе си в конвулсивен опит да го умилостивят.

И така, Ей Джей пристига заедно с шест боливийски индианци, които между блюдата дъвчат листа от кока. И когато Роберт в цялата си величественост на гастроном се приближава към масата, Ей Джей вдига глава и извиква:

— Хей, момче! Донеси ми малко кетчуп.

(Алтернативен вариант: Ей Джей измъква бутилка кетчуп и омазва целия ресторант.)

Тридесет лакомници тутакси спират да дъвчат. Можеш да чуеш как спада суфле . Що се отнася до Роберт, той яростно измучава като ранен слон, изтичва до кухнята и се въоръжава със сатър… Сомелиерът 37изръмжава страховито, лицето му придобива странен пурпурен цвят… Той счупва в масата бутилка шампанско „Брут’26“… Пиер, оберкелнерът, грабва нож за транжиране. Тримата преследват Ей Джей из ресторанта с нечовешки яростни крясъци… Маси и саксии се преобръщат, безценна храна пльосва на земята. Викове цепят въздуха:

— Линч!… Линч!

Възрастен гастроном с безумните кървясали очи на мандрил прави възел за примка от въженцето на червена кадифена завеса… Притиснат в ъгъла и пред надвисналата заплаха (най-малкото за разфасоване), Ей Джей играе коза си… Той отмята назад глава и надава шопарски рев и сто изгладнели шопара, които той е разположил наблизо, нахлуват в ресторанта и помитат изисканото заведение. Като огромно дърво Роберт пада на земята, покосен от удар, там го изяждат прасетата.

— Горките копелета, те не могат да му се насладят — казва Ей Джей.

Братът на Роберт, Пол, излиза от една местна лудница, където живял напоследък и поема ресторанта за да сервира нещо, което той нарича „Трансцендентни блюда“… Незабележимо качеството на храната запада, докато идва момент, в който той сервира буквално боклуци, а клиентите, твърде наплашени от репутацията на Роберт, не смеят да протестират.