Уильям Берроуз - Голият обяд

— Мисля, че е неподходящ… Погрижи се да го освободят.

ОРГАНИЗАТОРА: Добре, можем да махнем това бучене от саундтрака, пъхни един дренаж в устата му и…

БЪРГЪР: Не… Той е неподходящ — поглежда към пациента с отвращение, като че ли е извършил ужасна faux-pas 32, например да търси пичи въшки във всекидневната на госпожа Светска.

ОРГАНИЗАТОРА (примирен и вбесен): Доведете излекувания педал.

Въвеждат излекувания хомосексуалист… Той върви през невидими очертания от горещ метал. Сяда пред камерата и започва да нагласява тялото си в провинциална отпусната поза. Мускулите си отиват на мястото като автономните части на разкъсано насекомо. Чиста глупост размазва и омекотява чертите му:

— Да — той кима и се усмихва. — Ние обичаме ябълков сладкиш и ние се обичаме. Всичко е толкова просто — той кима и се усмихва и отново кима и се усмихва и…

— Махнете го! — крещи Организатора. Извеждат излекувания хомосексуалист, който кима и се усмихва.

— Превъртете го и го пуснете.

Творческият консултант поклаща глава:

— Липсва му нещо. Ако трябва да бъда точен, не излъчва здраве.

БЪРГЪР (скача на крака): Нелепици! Та това е самото въплъщение на здравето!

ТВОРЧЕСКИЯ КОНСУЛТАНТ (официално): Да, ако искате да ме просветите по този въпрос, ще се радвам да ви изслушам, Доктор Бъргър… Ако вие с вашия блестящ интелект можете да довършите проекта сам, не знам защо изобщо ви е необходим творчески консултант — той излиза с ръка на кръста, като тихо си пее: „Когато ти си тръгнеш, аз още ще съм тук.“

ОРГАНИЗАТОРА: Пратете излекувания писател… Той има какво ? Будизъм?… Аааа. Той не може да говори. Така кажи, бе! — обръща се към Бъргър. — Писателят не може да говори… Свръхосвободен, бихте казали вие. Разбира се, можем да го дублираме…

БЪРГЪР (остро): — Не, така не става. Да пратят някой друг.

ОРГАНИЗАТОРА: Тези двамата са моите русокоси момченца. Дадох сто часа свръхвреме на тези хлапета, за което още не съм компенсиран…

БЪРГЪР: Сложи тройно… Модел 6090.

ОРГАНИЗАТОРА: Вече ми казвате какво да правя? Вижте кво, докторе, веднъж Вие казахте нещо: „Да говорим за здрав хомосексуалист е като да се питаме как може един гражданин да е напълно здрав, когато има тежка цироза.“ Помните ли?

БЪРГЪР: Да, да. Добре казано, разбира се — той ръмжи злобно. — Аз не се правя на писател — той изплюва думата с такава грозна омраза, че Организатора се отдръпва назад, ужасен…

ОРГАНИЗАТОРА (настрани): И миризмата не мога да му понасям. Като стари изгнили култури… Като пръднята на растение човекоядец… Като на Шафър хръм-хръм (пародира академичния маниер). Странна Змия… Това, което искам да ви кажа, докторе, е, че не можете да очаквате едно тяло да бъде здраво, след като сте му измили мозъка… Или да го кажа по друг начин. Как може една личност да бъде здрава in abstentia 33!

БЪРГЪР (скача на крака): Аз притежавам здравето!… Цялото здраве! Достатъчно за целия свят, за целия шибан свят! Аз лекувам всички!

Организатора кисело го поглежда. Разбърква сода бикарбонат и вода, изпива я и се оригва в ръка.

— Двайсет години съм мъченик на алкохолизма. Сладки Лу, твоят татко с промит мозък каза:

— Аз си падам по жени и това ми се харррресва… Между нас да си остане, момичета, аз ползвам Стоманения Дан от Йокохама, а вие? Дани никога няма да те предаде. Освен това така е много по-хигиенично, избягваш всякакви ужасни съприкосновения, които могат да те парализират от кръста надолу, соковете на жените са отровни…

— И така, аз му викам, казвам: „ Доктор Бъргър, да не мислите, че можете да ми пробутате вашите стари уморени безмозъчни красавици. Аз съм най-старият педераст в Горен Бабунгъз…“

Възбуда обгръща в измамнически бардак, където брентелни момичета ти дават бензедрин в полза на Дом 666 и няма здраве в тези гонорясали кифли, гнили до сърцевината на моята недоосъществила се патка. Кой застреля Патка Кати?… Врабец пада във верните ми крака, капка кръв се събира на човката му…

Господарят Джим е станал яркожълт на повехналата от печал утринна луна, като бял дим на фона на синьото вещество, ризи плющят на студения пролетен вятър върху варовиковите скали отвъд реката, Мери, и зората е счупена на две като Дилинджър, забързан по пътя към своя Биограф. Миризма на неон и атрофирали гангстери и престъпникът manqué 34се изнервя, докато се мъчи да проникне в тоалетна с плащане, мирише амоняк от кофа…

— Взлом — казва той. — Ще фрасна този слон, искам да кажа взлом.