Уильям Берроуз - Голият обяд

— Така той губи и губи, и пак губи. Един ден тъкмо да сложи един камък на едно колие и се случва очевидното. „Разбира се, ще го върна по-късно.“ Прочути последни думи. Тази зима един след друг диамантите, перлите, изумрудите, рубините и сапфирите на haut monde 31отиват в заложни къщи, а на тяхно място се озовават обикновени фалшификати…

— И така, на откриването на сезона тази стара кранта се появява, както тя си мисли, блестяща с диамантената си диадема. Обаче онази, другата стара курва се приближава и казва: „О, Мигълс, толкова интелигентно от твоя страна… да оставиш истинските в къщи… Искам да кажа, че е просто лудост да се разхождаме така и да предизвикваме съдбата.“

— Грешиш, мила моя. Тези са истински.

— О, Мигълс, разбира се, че не са… Просто питай бижутера си… Или питай някой, който и да е . Хаааа.

— Веднага се свиква сборище на вещиците. (Люси Бредшинкел, виж си изумрудите.) Всички стари вещици си разглеждат камъните, като гражданин, който открива по себе си проказа.

— Рубинът ми „пилешка кръв“!

— Чйерните ми упаали! — старата кучка се е омъжвала толкова пъти за жълти и латиноамериканци, че не може да различи акцента си от гъза си…

— Сапфирът ми! — пищи една poule de luxe . — О, това е толкова ужасно!

— Искам да кажа, че бяха от Индия…

— Аз едно ще направя. Ще извикам полицията — казва една разумна, решителна и откровена старица. Тя тропа по пода с ниските си обувки и вика ченгетата.

— Педалът изтегля двойка. В пандиза среща този котарак, който е няква евтина проститутка и идва любовта или поне нейно факсимиле, убеждава страните в първа и втора роля. Както ще се случи в продължението, пускат ги горе-долу по едно и също време и те се настаняват в апартамент на Лоуър Ийст Сайд… Готвят си вкъщи и двамата работят, скромно и законно… Така за първи път Бред и Джим разбират що е щастие.

— Влизат силите на злото… Люси Бредшинкел е дошла да каже, че всичко е простено. Тя вярва в Бред и иска да му предостави ателие. Разбира се, той ще трябва да се премести в Ийст Сикстис… „Това място е невъзможно, скъпи, а и твоят приятел…“ А една сигурна банда иска Джим за шофьор. „Това добре ли е, как мислиш? Предложение от човек, когото почти не познавам.“

— Ще се върне ли Джим към престъпността? Ще се изкуши ли Бред от изкушенията на застарелия вампир, Ненаситния Търбух?… Излишно е да казвам, силите на злото са изкоренени и излизат със зловещо ръмжене и мърморене.

— Шефът едва ли ще хареса това.

— Чудя се защо ли си губих времето с теб, евтино, вулгарно педерастче.

— Момчетата стоят прегърнати на прозореца и гледат към Бруклинския мост. Топъл пролетен вятър разрошва черните къдрици на Джим и хубавата къносана коса на Бред.

— Какво има за вечеря, Бред?

— Ти иди в другата стая и чакай, той игриво го избутва с крак от кухнята и си връзва престилката.

— Вечерята е путката на Люси Бредшинкел алангле с медальон от тампони. Момчетата щастливо ядат, като се гледат в очите. По брадичките им се стича кръв.

Нека зората, синя като пламък, пресече града… В задните дворове вече няма плодове, а ямите със сгурия предават своите закачулени мъртви…

— Госпожо, бихте ли ми показали пътя за Типеръри?

Отвъд хълмовете, далеч, далеч към Синята трева… Отвъд поляната на костно брашно до замръзналото езеро, където уловената златна рибка чака пролетния Човек.

Пищящият череп се търкаля нагоре по задните стълби, за да отхапе кура на съгрешилия съпруг, който се възполззвал от болното ухо на съпругата си, за да направи това, което й е неприятно. Млад селски задник си слага моряшка качулка и пребива жена си до смърт под душа.

БЕНУЕЙ: Не го приемай толкова навътре, момче… Jeder macht eine kleine Dummerheit. (Всеки върши малко тъпотии.)

ШАФЪР: Казвам ти, не мога да се отърва от едно чувство… че има нещо зло в това.

БЕНУЕЙ: Глупости, моето момче… Ние сме учени… Чисти учени. Незаинтересовани изследвания и проклет да е този, който вика: „Стига, това е прекалено !“ Тези хора са по-лоши и от навлеците по купони.

ШАФЪР: Да, разбира се… И все пак… не мога да махна тази воня от дробовете си…

БЕНУЕЙ (ядосано): Никой от нас не може… Никога не съм помирисвал нещо подобно… Докъде бях стигнал?… А, да, какъв ли ще бъде резултатът, ако приложим кураре и железен бял дроб по време на остър маниакален пристъп? Може би пациентът, неспособен да се освободи от напрежението чрез моторна активност, ще почине на място като тропически плъх. Интересна летална причина, а?