Уильям Берроуз - Голият обяд

— Това трябва да го чуеш. В Лос Анджелис някво момченце на петнайсет години. Бащата решава, че е дошло време момчето да опита женски задник. Момчето лежи на поляната и разглежда комикси, бащата излиза навън и казва: „Синко, ето ти двайсет долара, искам да отидеш при някоя добра курва и да й скъсаш гъза.“

— И така, той го откарва до един публичен дом и му казва: „Добре, момчето ми. Сега се оправяй сам. Позвъни на звънеца и когато се появи жената, й даваш двайсетте долара и й казваш, че искаш да й скъсаш гъза.“

— Няма проблеми.

— След петнайсет минути момчето излиза.

— Какво, момчето ми? Скъса ли й гъза?

— Аха. Курвата се появи на вратата и аз й викам, че искам да й скъсам гъза и давам двайстачката. Качваме се в дупката й, тя си сваля парцалите. Аз щраквам ножа и откъсвам голямо парче от гъза й. Тя така се разпищя, че трябваше да си сваля едната обувка и да й счупя главата. След това я наебах за кеф.

Остават само смеещите се кокали, плътта се рее над хълмовете, далеч при вятъра на зората и влаковата свирка. Ние съзнаваме проблема и нуждите на елементите, които ни съставят, никога не излизат от ума ни, тъй като това е мястото, което те обитават, а кой може да раздели нервни клетки, свързани деветдесет и девет години?

Друга глава от приключенията на Клем Гадняра Частния гъз:

— Аз влизам вътре, а тая проститутка седи на бара и аз си мисля: „Господи, тая вече е станала poule de luxe 28“. Искам да кажа, че все едно съм виждал тая курва преди. И така, в началото не й обръщам никво внимание, после гледам, че си търка краката, качва си стъпалата зад главата и я навежда надолу и си бърка с някво чудо, дето й стърчи от носа така, че просто тялото няма как да не го забележи.

Ирис — полукитайка и полунегърка — зависима от дихидрооксихероин — яде на всеки петнадесет минути и за тази цел тя оставя иглите и помпите да стърчат по нея. Иглите ръждясват в сухата й плът, която тук и там е покрила желязото и се е образувала гладка зелено-кафява руна 29. На масата пред нея има самовар чай и огромна кошница кафява захар. Никой никога не я е виждал да яде нещо друго. Само преди да си вземе поредната доза тя чува какво човек казва или й говори. Тогава тя прави някакво неемоционално изявление относно тялото си:

— Гъзът ми е задръстен.

— От путката ми текат ужасни зелени сокове.

Ирис е един от проектите на Бенуей.

— Човешкото тяло може да кара само на захар, мътните да го вземат… аз знам, че някои мои учени колеги, които се опитват да омаловажат моите гениални достижения, твърдят, че тайно слагам в захарта на Ирис витамини и протеини… Предизвиквам тези безименни гъзове да изпълзят от кенефите и да направят анализ на захарта и чая на Ирис. Ирис е истинска американска путка. Аз категорично отричам тя да се храни със семе. И нека да използвам този случай, за да заявя, че аз съм уважаван учен, а не шарлатанин, луд или чудотворец… Никога не съм твърдял, че Ирис може да живее на фотосинтеза… Никога не съм казвал, че тя може да вдишва въглероден двуокис и да издиша кислород — признавам си, че бях изкушен да експериментирам, естествено, възпря ме моят лекарски морал… С две думи, подлите клевети на моите пълзящи противници ще паднат обратно върху тях и ще се раздрънкат като доносници.

Обяд на Партията на националистите на балкона, гледащ към Пазара. Пури, скоч, възпитани оригни… Партийният водач крачи с хаванска пура в уста и пие скоч, облечен в джелаба. Носи скъпи английски обувки, ярки чорапи, жартиери, мускулести, космати крака — цялото излъчване на преуспял, влиятелен гангстер.

ПВ (драматично сочи): Гледайте! Какво виждате?

ЛЕЙТЕНАНТ: — Хъм? Виждам Пазара.

ПВ: Не, не е така. Ти виждаш мъже и жени. Обикновени мъже и жени, които вършат обикновените си ежедневни задължения. Живеят своя обикновен живот. Това е, което ни трябва…

Момче от улицата се прехвърля през парапета на балкона.

ЛЕЙТЕНАНТ: Не, не. Не ни трябват стари капути, махай се.

ПВ: Чакай!… Ела, моето момче. Седни… Искаш ли пура?… Нещо за пиене?

Той обикаля момчето като възбуден котарак.

— Какво мислиш за французите?

— Ъ?

— Французите. Мръсните колониалисти, които смучат живите ти кръвни телца.

— Виж кво, господине. Давам да ми смучат кръвните телца срещу двеста франка. Не съм си понижавал тарифата от годината на чумата, когато всички туристи измряха, дори и скандинавците.

ПВ: Виждате ли? Това е истинско неподправено момче от улицата.