Уильям Берроуз - Голият обяд

— Еба един гражданин и си мисля: „Най-накрая едно нормално момче.“ Обаче той стига до оргазъм и се превръща в някакъв ужасен рак… Викам му: „Джак, не мога да издържа такова нещо…“ Някои хора са пълни боклуци. Друг ужасен тип само си седи, телепатира и се празни в дрехите си. Толко гадно!

Тарикатчетата отстъпват в пълно объркване на ръба на съветската мрежа, където казаци бесят партизани на дивия писък на гайди и момчетата маршируват по Пето авеню, за да срещнат Джими Уоковър с ключовете за Царството, а те са без връвчица и свободно подрънкват в джоба…

Що си толкова блед и изпит, копеле? Миризма на мъртви пиявици в ръждясала консервена кутия, закачена за тази отворена рана, изсмучи тялото и кръвта и костите на Ииииисус, остави го парализиран от кръста надолу.

Отстъпи формите си, момче, на твоя сладък татко, който си взе изпита три години по-рано и знае всичко за шампионата по бейзбол.

Трафиканти на сланк влачат бременна крава. Фермерът заявява, че е couvade 30, и се търкаля, пищейки из кравешкия тор. Ветеринарят се боричка със скелет на крава. Трафикантите започват да се стрелят с картечници, крият се из машините и силозите, плевните и яслите на огромен червен хамбар. Теленцето се ражда. Силите на смъртта се изпаряват в утрото. Момче от фермата коленичи почтително — гърлото му тупти на изгряващото слънце.

Дроги, седнали на стъпалата пред съда, чакат Човека. Селяни с червени вратове, черни стетсъни и избелели дънки връзват негърче за железния стълб на лампа и го запалват с бензин… Дрогите се скупчват наоколо и поемат дълбоко дима от плътта с болните си дробове… Това наистина ги облекчава…

ОБЛАСТНИЯТ ПИСАР: Седа си аз пред магазина на Джед в Путка Лиз, а хуят ми станал твърд и прав като щанга под дънките и пулсира на слънцето… И минава старият доктор Скрентън, страшно готин агент, няма по-готин човек от доктор Скрентън в тази долина. Той има смъкване на дупката на гъза и когато иска да го шибаш, ти дава гъза си на края на един метър черво… Ако иска, може да пусне червото от кабинета си до бирарията на Рой, а то ще се мърда натам-насам и ще си търси хуй, точно като сляп червей… Така старият доктор Скрентън вижда хуя ми и спира като ловджийско куче и ми вика: „Абе, Люк, мога оттук да ти премеря пулса.“

Броубек и Младия Сиуърд се сражават с кастрирани шопари сред хамбари, клетки и кучешки колибки… цвилещи коне оголват огромните си жълти зъби, крави мучат, кучета вият, съвокупляващи се котки пищят като бебета, стадо огромни шопари с настръхнала четина дюдюкат и свиркат. Броубек Несигурния е паднал на сабята на Младия Сиуърд и той притиска петсантиметровия разрез, откъдето излизат сини вътрешности. Младия Сиуърд отрязва кура на Броубек и го държи, пулсиращ, на мътния розов изгрев…

Броубек пищи… спирачки на метро плюят озон…

— Пазете се, хора. Пазете се.

— Казват, че някой го е бутнал.

— Щураше се наоколо, като че ли недовиждаше.

— Прекалено много дим в очите, предполагам.

Мери Лесбийската Гувернантка се е подхлъзнала на кървав тампон и е паднала на пода на бара… Сто и петдесет килограмов хомосексуалист я стъпква до смърт с патично цвилене…

Той пее със зловещ фалцет:

Той измъква позлатена дървена сабя и я размахва във въздуха. Корсетът му отлита и просвирва през вратата.

Сабята на стария тореадор се удря в кокал и след това потъва в сърцето на Еспонтанео, забива в трибуната неговата неосъществена храброст.

— Така този елегантен педал идва в Ню Йорк от Путка Лиз, щата Тексас, най-лъскавият елегантен педал, който можеш да си представиш. Поемат го стари жени, от ония, дето си падат по млади педали, беззъби стари хищници, прекалено немощни и бавни, за да хванат друга плячка. Старата, изядена от молците тигрица абсолютно сигурно се превръща в педалоядка… И този гражданин, тъй като е изкусен педал, а и малко творец, започва да прави бижута за дрехи и комплекти. Всички богати пички във Великия Ню Йорк искат той да им направи бижутата, а той прави пари, скъп квартал, заведения, обаче няма време за секс и непрекъснато се тревожи за репутацията си… Започва да залага на конни състезания, Бог знае защо си мисли, че в комарджийството има нещо много мъжествено и смята, че това ще го издигне в обществото. Малко педали залагат на конни надбягвания, а тези, които залагат, губят повече от другите хора, бездарни комарджии са, упорстват, когато губят, а когато печелят, се дърпат… което всъщност е и начинът им на живот… Всяко дете знае, че в хазарта има само един закон: печалбите и загубите идват на периоди. Хвърли се, когато печелиш, отдръпни се, когато губиш. (Познавах един педал, който бъркаше в касата — или трябваше да спечели наведнъж две хиляди, или „Синг Синг“. Не и нашият Герти… О, не, по-малко…)