Уильям Берроуз - Голият обяд

Шафър не слуша.

— Знаеш ли — казва той пламенно. — Мисля да се върна към обикновената старомодна хирургия. Човешкото тяло е безобразно неефективно. Вместо уста и анус, които да излизат от строя, защо да няма една полифункционална дупка за ядене и за изхвърляне? Можем да зашием носа и устата, да затворим стомаха и да направим дупка директно в белите дробове, където и без това е трябвало да бъде…

БЕНУЕЙ: А защо не полифункционален пулп? Разказвал ли съм ти за човека, който научил гъза си да говори? Целият му корем се мърдал нагоре-надолу, чат ли си, и пърдял думите. Такова нещо не бях чувал.

— Говорът на този гъз имаше някаква чревна честота. Удря те долу, като че ли трябва да ходиш до тоалетната, нали знаеш, като те изръга разхлабителното и вътре ти става едно студено и знаеш, че единственото, което трябва да направиш, е да го пуснеш навън? Та този говор точно там те удряше, един куркащ, застоял, плътен звук, звук, който можеш да помиришеш .

— Този човек работеше в един пътуващ цирк, разбираш ли, и в началото беше като някакъв нов вентрилоквист. Много смешно. Номерът му се наричаше „По-добрата Упка“. Беше супер, казвам ти. Почти всичко съм забравил, но беше добре измислено. Например: „О, казвам, там долу ли си още, старче?“ „Нее! Трябва да ходя да се облекча.“

— Скоро гъзът започна сам да говори. Той се появява, без да е приготвил каквото и да е, и гъзът му започва да импровизира и все с него се ебаваше.

— После разви някакви зъбоподобни, малки, завити, грапави кукички и започна да яде. Първоначално човекът си мислеше, че това е много готино и направи от него номер, обаче гъзът му започна да си пробива път през панталоните му и да говори на улицата, крещеше, че иска равни права. Напиваше се, също така, и хленчеше, че никой не го обича и започна да иска и него да го целуват като всички усти. Накрая почна да говори непрекъснато, нощ и ден, и можеше да чуеш човека как му крещи да млъкне от другия край на града, как го бие с юмруци и му пъха свещи, но нищо не помогна и гъзът му каза: „Ти си този, който ще млъкне. Не аз. Защото повече не си ни нужен. Аз мога да говоря, да ям и да сера.“

— След това човекът се събуждал сутрин с прозрачно желе като опашката на попова лъжичка на устата. Това желе е това, което учените наричат не-ДТ, Недиференцирана тъкан, която може да се превърне във всяка част от човешкото тяло. Той я откъсвал от устата си и парченцата полепвали по пръстите му като горящ напалм и оставали там, където паднели, там оставали. Така най-накрая устата му се запечатала и главата му щеше да се ампутира от само себе си (знаеш ли, че това състояние се среща в някои части на Африка и само сред негри, където малкият пръст на крака се ампутира от само себе си?) — ако не бяха очите . Единственото нещо, което гъзът не можеше да прави, бе да вижда. Нуждаеше се от очите. Но нервните връзки бяха блокирани и атрофирали, и мозъкът не можеше повече да издава заповеди. Той беше затворен в черепа, запечатан. За известно време можеше да видиш безмълвното, безпомощно страдание на мозъка в очите, но после мозъкът трябва да е умрял, защото очите угаснаха , и в тях имаше не повече чувство, отколкото в очите на паяк на върха на клечка.

— Това е полът, който минава край контрольора, промъква се между службите, защото винаги има пространство_ между_, в естрадните песни, в развлекателните филми, издаващ основния Американски гнилоч, пръскащ като изстискан цирей, сипещ парчета от не-ДТ, които падат навсякъде и се превръщат в дегенерирала, канцерогенна форма на живот, възпроизвеждаща уродлив, случаен образ. Някои изградени от пенисообразна, набъбваща тъкан, други представляваха вътрешности, едва покрити с кожа, гроздове от три-четири очи, кръстоска между уста и задник, човешки части, разбъркани добре и изляти както дойде.

— Крайният резултат на пълната клетъчна репрезентация е рака. Демокрацията е болна от рак, службите са този рака. Службите и учрежденията намират почва навсякъде из държавата и когато пораснат, стават злокачествени като Службата за наркотиците, а те продължават да растат и да растат и създават още от своя вид, докато не задушат гостоприемника, ако не се контролират или изрежат. Службите не могат да живеят без гостоприемник, тъй като са истински паразитни организми. (От друга страна, кооперативът може да живее без държавата. Това е пътят, по който трябва да тръгнем. Изграждането на независими единици, които да посрещат потребностите на хората, участващи във функционирането на единицата. Службата работи на обратния принцип — създава потребности , за да оправдае съществуването си.) Бюрокрацията е зло като рака, отклонение от естествената еволюция на човечеството към развиване на безкрайните възможности и диференциация и независимо спонтанно действие, отклонение към абсолютния паразитизъм на вирус.