Уильям Берроуз - Голият обяд

ПАРТИЙНИЯ ВОДАЧ (забърква си скоч): Следващият метеж ще протече като футболен мач. Внесли сме хиляда, хранени с кокали, латахи със сини панделки от Индокитай… Нуждаем се единствено от водач на метежа и на бойната единица — очите му обхождат масата.

ЛЕЙТЕНАНТ: — Но, шефе, не може ли само да ги засилим и те се ще имитират един друг във верижна реакция?

Конферансието се вие през Пазара:

— Какво прави един латах, когато е сам?

ПВ: Това е технически въпрос. Трябва да се консултираме с Бенуей. Лично аз мисля, че някой трябва да води цялата операция.

— Не знам — каза той, тъй като му липсваха необходимите титли и квалификация, които да подсигурят назначението му.

— Те нямат чувства — каза доктор Бенуей и накълца пациента си надници. — Само рефлекси… Аз подпомагам разсейването.

— Това, което те наричат зрялост, е да се научиш да говориш.

— Може ли всичките ти проблеми да са малки, както казало едно заядливо дете на друго.

— Направо е зловещо, скъпи мой, когато започнат да ти пробват дрехите и ти раздават онези двойни ритници…

Побеснял травестит се опитва да раздере с нокти спортното яке на едно заминаващо си момче.

— Кашмиреното ми яке за двеста долара — пищи тя…

— Така той имаше история с този латах, старият глупак искаше тотално да доминира над някого… Латахът имитира израженията му, маниерите му и изсмуква личността му от него като злокобна мумия на вентрилоквист… „Ти ме научи на всичко, което си… Имам нужда от друг амиго.“ А бедният Бубу не можел да се грижи за собствената си личност, защото вече нямал личност.

ДРОГА: И така, ние сме в този град без хероин, само на сироп за кашлица.

ПРОФЕСОР: Копрофилията… джентълмени… може да бъде наречена хъхъ… излишен порок…

— Двайсет години се снимам в порнофилми и веднъж не съм паднал толкова ниско, че да симулирам оргазъм.

— Няква пропаднала пичка, наркоманка, обесила нероденото си дете… Жените са зло, момче.

— Искам да кажа, че този посредствен съзнателен секс… Може със същия успех да си отнесеш старите дрехи в обществена пералня…

— И точно в жарта на разпалената страст той казва: „Да имаш излишен калъп за обувки?“

— Тя ми разказва как четиридесет араби я завличат в една джамия и я изнасилват, вероятно един по един… Въпреки че са се бутали — добре, край на опашката, Али. Наистина, деца мои, най-безвкусното нещо, за което съм чувал. Аз също наскоро бях изнасилен от глутница буйстващи хулигани.

Група кисели националисти седят пред Саргасо, подиграват се на травеститите и плямпат на арабски… Клем и Джоди минават, облечени като Капиталисти от комунистически стенопис.

КЛЕМ: Дошли сме да се нахраним с вашата назадничавост.

ДЖОДИ: Както е казал Безсмъртният бард, да излапаме тези маври.

НАЦИОНАЛИСТ: Свине! Мръсници! Кучи синове! Не разбирате ли, че моят народ е гладен?

КЛЕМ: Ето така обичам да ги виждам.

Националистът пада мъртъв, отровен от омраза… Появява се доктор Бенуей:

— Отдръпнете се всички, искам въздух — взима кръвна проба. — Това е всичко, което мога да направя. Когато трябва да си отидеш от този свят, трябва да си отидеш.

Пътуващото странно Коледно дръвче ярко гори върху купищата смет на дома, където момчета си бият чекии в училищната тоалетна — колко много млади спазми върху старата дъбова дъска, излъскана като злато…

Дълъг сън в долината на Червената река, където паяжини висят по черни прозорци и момчешки кости…

Двама негри педали си крещят:

I ПЕДАЛ: Млъкни, евтина путка грануломна… В занаята си известен като Гадния Лу.

КОНФЕРАНСИЕ: Момичето с инарестните слабини.

II ПЕДАЛ: Мяу. Мяу — той си нахлузва леопардова кожа и железни нокти…

I ПЕДАЛ: Ох, ох. Светска Жена — той хуква, пищейки, през Пазара, преследван от ръмжащия, сумтящ травестит…

Клем подлага крак на парализиран инвалид и му взима патериците… Той се гърчи и лигави и зловещо го пародира…

В далечината тътенът на метежа — хиляда истерични померанци.

Кепенците на магазините щракат като гилотини. Питиета и подноси висят във въздуха, защото келнерите и клиентите са изсмукани вътре от паниката.

ХОР ОТ ПЕДАЛИ: Всички ще бъдем изнасилени, знам си аз, знам си аз — те се втурват в една аптека и си купуват кашон вазелин.

ПАРТИЙНИЯ ВОДАЧ (вдига драматично ръка): Гласът на народа.

Пиърсън Автомата за дребни пари приближава, подрязвайки късата трева, хванат от изнудваческия комендант на Карма, който се крие в един запуснат двор със смокове, за да го подуши кучето изследвач…