Уильям Берроуз - Голият обяд

(Хрумна ми, че предварителното прилошаване и гадене от йейдж е от движението при пренасянето до състояние йейдж…)

— Всички лечители го използват, когато предсказват бъдещето, намират изгубени или откраднати предмети, когато поставят диагноза или лекуват болест, или за да назоват извършителя на престъпление — тъй като индианците (усмирителна риза за хер Боас — професионална шега — няма нищо по-влудяващо за един антрополог от Примитивния човек) не считат никоя смърт за случайна и са незапознати със собствените си самоунищожителни склонности, които презрително наричат „нашите голи братовчеди“, или може би чувствайки, че тези склонности са обект на манипулации от страна на чужда и зла воля, всяка смърт е убийство. Лечителят взема йейдж и самоличността на убиеца му се открива. Както можете да си представите, размислите на лечителя по време на тези процеси в джунглата причиняват доста притеснения у участниците.

— Да се надяваме, старият Ксиуптутол да не изперка и да не назове някое от момчетата.

— Вземи кураре и се отпусни. Оправили сме работата…

— Ами ако изперка ? Като взима непрекъснато натийма, от двайсет години не е слизал на земята… Казвам ти, шефе, не може да се взима така. Сварява мозъка…

— Тогава ще го обявим за некомпетентен…

Тогава Ксиуптутол излиза, олюлявайки се, от джунглата и казва, че момчетата от Долно Цпино са го направили, факт, който никого не учудва… Да го знаеш от стария, приятелче, не обичат изненадите…

През пазара минава погребение. Черен ковчег — арабски надписи от филигранно сребро — носен от четирима. Процесия оплаквачи пеят погребална песен… Клем и Джоди се смесват с процесията, те носят ковчег, от който изскача тялото на шопар… Шопарът е облечен в джелаба, от зурлата му стърчи лула за кейф, в едното копито държи тесте мръсни карти, на врата му виси мезузот… На ковчега пише: „Това беше най-благородният арабин от всички.“

На престорен арабски те пеят зловеща пародия на погребалната песен. Джоди може да прави фалшив китайски номер, който направо те убива — като истерична вентрилоквистка мумия. Всъщност той подбуди бунта срещу чужденците в Шанхай, който се предполага, че е взел 3000 жертви.

— Стани, Джърти, и покажи уважение към местните жълти.

— Предполагам, би трябвало .

— Скъпи, аз работя над най-чудесното изобретение… Момче, което изчезва, щом се изпразниш, и остава само миризма на изгоряла шума и звукът на далечна влакова свирка.

— Правил ли си някога секс в безтегловност? Спермата ти се носи из въздуха като прекрасна ектоплазма и гостите от женски пол зачеват непорочно или най-малкото непряко… Напомня ми за един стар приятел, един от най-привлекателните мъже, които някога съм познавал, и един от най-лудите и най-съсипаните от богатството. Обичаше на купони да пръска с воден пистолет сперма по еманципирани жени. Спечели всичките си дела за бащинство, без да си мръдне пръста. Нали разбираш, никога не употребяваше собствена сперма.

Затъмнение… „Да влезе съдът“. Адвокатът на Ей Джей — Заключителните тестове показват, че моят клиент е нямал… хъм… никаква връзка със случилото се на очарователния ищец… Може би тя иска да съперничи на Дева Мария и да зачене непорочно, наричайки моя клиент сводник на духа… Това ми напомня за едно дело в Холандия през петнадесети век, когато една жена обвинила възрастен и уважаван магьосник, че е извикал сукубус, който след това познал плътски въпросната персона, при наличните обстоятелства, прискърбен резултат — бременност. И така, магьосникът е осъден като съучастник и страстен воайор преди, след и по време на случилото се. Обаче, господа съдебни заседатели, ние вече не вярваме в подобни легенди. И млада жена, която приписва… хъм… интересното си състояние на сукубус, би трябвало да се счита за, в тези просветени дни, романтичка, или, казано на обикновен английски, проклета лъжкиня, хе, хе, хе…

А сега „Часът на Пророка“:

— Милиони умряха в блатата. Само по една глътка въздух за дробовете.

— „На-ваште-заповеди, Капитане“, казва той, залепвайки пиклив поглед на палубата… И кой ще сложи веригите тази вечер? Би било желателно внимателно да се съблюдават инструкциите за безопасност, когато се качваме по вятъра, и без това пътуването по вятъра не донесе нищо, което да струва и стотина ръждиви гвоздеи. Сеньоритите са гвоздеят на вечерта през този сезон в Ада, а аз се уморих от дългото изкачване към пулсиращи Везувии на чуждестранни хуйове.