Уильям Берроуз - Голият обяд

Маси за хазарт, където се играят игри с невероятни залози. От време на време някой играч подскача с отчаян вик, загубил младостта си от един старец, или станал латах на своя опонент, игра, в която само двамата играчи знаят какъв е залогът.

Всички къщи в Града са съединени. Къщи от чимове — високи планински монголци мижат на опушения праг — къщи от бамбук и тик, къщи от кирпич, камък и червени тухли, къщи от Южните морета, къщи върху дървета и лодки, дървени къщи, дълги тридесет метра, подслонили цяло племе, къщи от кашони и тенекии, където старци, седнали върху изгнили парцали, си готвят на спиртници, огромни конструкции от ръждясало желязо се издигат на петдесет метра над блата и сметища с опасни преградки, построени на различни нива, и хамаци, виснали над пропастта.

Експедиции тръгват към незнайни места с незнайна цел. Чужденци пристигат върху салове от стари щайги, привързани с изгнили въжета, те излизат, клатушкайки се, от джунглата, подутите им от ухапванията на насекомите клепачи са покрили очите, те се спускат по планинските проходи на напуканите си кървящи крака и влизат в прашните ветровити покрайнини на града, където хората дефекират в редици покрай дълги кирпичени стени и лешоядите се бият за рибешки глави. Спускат се в парковете със закърпени парашути… Пияно ченге ги придружава до просторен обществен клозет, за да се регистрират. Попълнените документи се закачват на пирони, за да се използват като тоалетна хартия.

Над Града висят готварски миризми от всички страни, мъгла от опиум, хашиш, червеностафиденият дим на яге, миризма на джунгла и солена вода, на гниеща река и сухи екскременти, на пот и гениталии.

Високопланински флейти, джаз и бибоп, монголски инструменти с една струна, цигански ксилофони, африкански барабани, арабски зурни…

Епидемия от насилие навестява града и мъртвите, за които няма кой да се погрижи, са изядени от лешоядите. Албинос мижи на слънцето. Момчета стоят по дръвчетата и лениво мастурбират. Хора, разядени от незнайни болести, наблюдават минувачите със зли, хитри очи.

На Градския пазар е Кафето за срещи. Последователи на древна невъобразима търговия плещят на етруски, наркомани, зависими от все още несинтезирани наркотици, пласьори на разреден хермалин, дрога, докарана до чист навик, предлагащ несигурна растителна ведрост, течности, причиняващи латах, титонски серуми за продължаване на живота, черноборсаждии от Третата световна война, хирурзи на телепатична чувствителност, остеопати на духа, изследователи на нарушения, отхвърлени от любезни параноични шахматисти, изпълнители на фрагментарни постановления, записани с хебефреничен стенографски почерк, атакуващи невъобразими нарушения срещу духа, бюрократи от призрачни учреждения, началници на несъздадени полицейски участъци, лесбийка джудже, която е усъвършенствала операция бангютот, белодробната ерекция, която удушава спящия враг, продавачи на танкове и релаксиращи машини, унищожители на изискани мечти и спомени, изпитани върху чувствителните клетки на абстиненцията и заменени срещу суров волеви материал, доктори, специализирани в лечението на болести, дремещи в черния прах на разрушени градове, събиращи жлъч в бялата кръв на безоки червеи, бавно пълзящи към повърхността и към човека гостоприемник, заболявания на океанското дъно и на стратосферата, заболявания на лабораторната и атомната война… Място, където незнайното минало среща надвисналото бъдеще с вибриращо беззвучно бръмчене… Ларви в очакване на Живия…

(Пасажът, описващ Града и Кафенето за срещи, е написан в състояние на интоксикация с йейдж… айуахуаска, пайлд, натийма са индиански имена за банистериа каапи, бързорастящо пълзящо растение, характерно за басейна на Амазонка.

Бележки, регистриращи състоянието йейдж: Образи се сипят бавно и тихо като сняг… Ведрост… Всички прегради падат… всичко е свободно да влезе или да излезе… Страхът е просто невъзможен… Красиво синьо вещество се влива в мен… Виждам архаично ухилено лице, като маска от Южните острови… Лицето е синьо-лилаво, наплескано със злато…

Стаята заприличва на близкоизточен публичен дом, сини стени и лампи с червени пискюли… чувствам, че се превръщам в негърка, черният цвят тихо превзема плътта ми… Похотливи конвулсии… Краката ми приемат добре закръглена полинезийска форма… Всичко мърда в плах гърчещ се живот… Стаята е Близкият изток, негър, южен остров в Тихия океан, в някакво познато място, което не мога да определя… йейдж е пътешествие през времето и пространството… От движението стаята се клати и вибрира… Кръвта и субстанцията на много раси, негри, полинезийци, планински монголци, пустинни номади, близкоизточни полиглоти, индианци, раси, незаченати и неродени, минават през тялото ти… Миграции, невероятни пътешествия през пустини и джунгли и планини (стазис и смърт в заградени от планини долини, където растенията никнат върху гениталии, раковини се люпят вътре и чупят черупката на тялото) през Тихия океан с кану до Великденския остров…