Уильям Берроуз - Голият обяд

Финиковите палми са умрели от подобаващи нужди, кладенецът е пълен с изсъхнали лайна и мозайка от хиляди вестници: „Русия отрича… Министърът на вътрешните работи гледа с патетично безпокойство…“ Трапът се отвори в 12:02. В 12:30 докторът излезе, за да яде стриди, върна се в 2:00, плесна весело обесения по гърба:

— Какво! Още ли не си мъртъв? Май ще трябва да те дръпна за крака. Ха! Ха! Не мога да те оставя сам да се задушиш при това положение — ще получа предупреждение от Президента. И какъв срам, ако катафалката те откарва жив. Ще ми паднат ташаците от срам, а аз съм бил чирак на опитен вол. Едно, две, три — дърпам.

Планерът пада тихо като ерекция, тих, като намазаното с парафин стъкло счупено от младия крадец със старчески ръце и празните очи на дрога… С безшумен взрив той прониква в разбитата къща, стъпва върху намазаните с парафин кристали, часовник шумно тиктака в кухнята, горещ въздух разрошва косата му, главата му се разпада от тежките сачми за патица… Старецът вади червената гилза и върти пушката насам-натам.

— О, глупости, приятел, това нищо не беше… Като да ловиш червеноперка в аквариум… Пари в банката… боксьорче, един мазен изстрел в мозъка и той се строполява в неприлична поза… Чуваш ли ме оттук, момче?

— И аз бях млад и чух сирената да ме зове за лесни пари, жени и момченца със стегнати задници и, за Бога, не ми качвай кръвното, аз искам да разкажа една история, дето курът ще ти стане и ще му се прище розовия перлен проход на млада путка или очарователният кафяв, покрит със слуз, туптящ млад гъз да свири върху кура ти като грамофон… и когато уцелиш простата, перлени остри диаманти се събират в златните ташаци на момъка, неумолими като бъбречен камък… Съжалявам, че трябваше да те убия… Старата сива кобила не е това, което беше… Не мога да разочаровам публиката… трябваше да пожъна аплодисменти, прав или седнал… Като стар лъв, който страда от кариес и има нужда от тази амидна паста за зъби, за да може пичът винаги да хапе добре… Тези стари лъвове, дето серат бъбречна лой, стават момчеядци… Кой може да ги съди, момчетата в болницата Сейнт Джеймс са толкова сладки, толкова хладни, толкова руси?? Абе, синко, не ми се вкочанявай сега. Покажи малко уважение към застаряващия хуй… И ти можеш да станеш досаден стар курвар някой ден… Ох, ъх, ама май не… Бързите ти нозе, като онзи босоног, безсрамен катамит на Хаусмън, Вледененото шропширско Ingenue 23, са стъпили на силоза на промяната… Но не можеш да убиеш шроширските момчета… толкова често ги бесят, че той му се противопоставя, както гонококов полукастрат с пеницилин се съживява от злокобна сила и геометрично увеличава… Нека гласуваме за благоприлично оттегляне и да сложим край на тези чудовищни представления, които шерифът наложи с данък един паунд плът.

Шерифът: Ще му сваля гащите за един паунд, хора. Веднага. Сериозни и научни разкрития относно местоположението на Жизнения център. Тази личност има двайсет и три сантиметра, дами и господа, премерете ги сами. Само един паунд, една странна банкнота от три долара и ще видите как младо момче се изпразва поне три пъти — никога не съм си позволявал да произведа евнух — абсолютно против волята му . Когато вратът му изщраква, тази личност сто процента ще достигне ритмично внимание и ще го излее над вас.

Момчето стои на трапа и пристъпва от крак на крак.

— Гоосподи! С какво момче трябва да се оправям в тоя занаят. Абсолютно сигурно е, че някое ужасяващо старо лице го е пипало.

Трапът се отваря, въжето свири като жици на вятър, вратът се чупи с чист и ясен звук на китайски гонг.

Момчето си прерязва въжето с автоматичен нож и подгонва един пискащ педераст надолу по пътеката. Педалът се шмугва под стъклото на пийпшоу и шиба ухилен негър. Затъмнение.

(Мери, Джони и Марк излизат и се покланят, въжетата са около вратовете им. Не са така млади, както в Порнофилмите… Изглеждат изморени и кисели.)

Доктор Шафър, наричан „Магическите пръсти“ или Лоботомия Вундеркинд, става и обръща към конферентите ледения син залп на своя поглед:

— Джентълмени, човешката нервна система може да бъде редуцирана до компактен и съкратен гръбначен стълб. Мозъкът, главен, гръбначен и малък, трябва да последва аденоидите, мъдреците и апандисита… Давам ви моята Основна книга: „Завършеният суперамерикански обезгрижен човек“ …

Оркестърът свири туш: двама носачи негри внасят човека гол и го хвърлят на подиума със зверска подигравателна бруталност… Човекът се гърчи… Плътта му се превръща в гъсто прозрачно желе, което се изпарява като зелена мъгла и разкрива чудовищна черна стоножка. Непозната воня изпълва стаята, разкъсва дробовете, сграбчва стомасите…