Уильям Берроуз - Голият обяд

— Сигурна ли си, че това мляко е пастьоризирано? Да не ми лепнеш някоя отвратителна кравешка болест като антракс или афтоза…

— Когато бях травеститът Лиз в Чили, обичах да работя като екстерминатор. Свалях хубави момченца заради тръпката да ме бият като мъж. По-късно хващам това момче, побеждавам го със свръхзвуково джудо, което научих от един дзен монах, лесбийка. Вързах го, разрязах му дрехите с бръснач и го наебах със Стоманения Дан Първи. Той е толкова доволен, че не го кастрирам, буквално се изпразни върху спрея ми за дървеници.

— Беше разкъсан на две от една агресивна лесбийка. Най-страхотната вагинална захватка, която съм срещала. Можеше да огъне оловна тръба. Това беше един от коронните й номера.

— А Стоманеният Дан Втори?

— Сдъвкан на парчета от умрели от глад кандиру в Горен Бабунгъз. И този път не викай „Ъъъъъъъ“!

— Що! Не е ли хлапашко?

— Момченце босо, питай мадам.

Той гледа в тавана, сложил ръце зад главата си, курът му пулсира.

— И какво да правя? Не мога да сера с това чудо в мен. Чудя се, дали става да се смееш и да се празниш едновременно? Спомням си, по време на войната в „Жокей клуб“ в Кайро с моето приятелче Лу, и двамата джентълмени с декрет на Конгреса… нищо друго не би могло да ни направи това, на който и да е от нас… И почваме да се хилиме и да се пикаеме един друг, а келнерът вика: „Свине напушени, разкарайте се оттука!“ Исках да кажа, че ако може да се смееш и да пикаеш, може и да се смееш и да се празниш. Кажи ми нещо много смешно, когато почна. Можеш да познаеш по някои предварителни потрепвания на простатната жлеза…

Тя пуска плоча, метален кокаинов бибоп. Намазва с вазелин дилдото, вдига краката му над главата и го вкарва в гъза му с няколко въртеливи движения на гъвкавите си хълбоци. Тя се върти около оста на пръта. Търка твърдите си зърна в гръдния му кош. Целува го по врата, по брадата, по очите. Той я гали с ръце по гърба, спуска ги надолу към задника и я придърпва. Тя се върти по-бързо, още по-бързо. Тялото му се извива и гърчи в конвулсивни спазми.

— Побързай, моля те — казва тя. — Млякото започва да изстива.

Той не чува. Тя притиска уста към неговата. Лицата им се сливат. Спермата му улучва гърдите й.

Марк стои на вратата. Облечен е в черно памучно поло. Хладно, красиво, нарцистично лице. Зелени очи и черна коса. Гледа към Джони леко подигравателно, наклонил глава настрани, ръцете му са в джобовете на якето, грациозен хулигански балет. Той извръща глава и Джони влиза пред него в спалнята. Мери го следва.

— Добре, момчета — казва тя, и сяда гола на покрит с розова коприна подиум до леглото. — Направете го.

Марк започва да се съблича с гъвкави движения, върти хълбоци, измъква се от памучното си поло и разкрива красивото си бяло тяло в пародия на кючек. Джони със замръзнало лице, изражение на комарджия, учестен дъх, сухи устни, сваля дрехите си и ги хвърля на пода. Марк пуска гащите си и те падат на глезена на единия му крак, той ритва като кабаретна танцьорка и ги запраща в другия край на стаята. Сега е гол, коравият му кур се е източил напред и нагоре. Той бавно обхожда с очи тялото на Джони. Усмихва се и облизва устни.

Марк се отпуска на коляно и придърпва Джони за едната ръка върху гърба си. Става рязко и го изхвърля на два метра върху леглото. Джони се приземява по гръб и отскача. Марк се хвърля, сграбчва глезените на Джони и вдига краката му над главата. Устните на Марк са стегнати около зъбите му и той ръмжи:

— Добре, момченце.

Той свива тялото си, бавно и сигурно като смазана машина, и вкарва кура си в гъза на Джони. Джони дълбоко въздъхва и се гърчи в екстаз. Марк хваща с ръце рамената му и го напъва върху кура си, който сега е забит докрай. Силни подсвирквания през зъби. Джони кряска като птица. Марк търка лицето си в лицето на Джони, гримасата е изчезнала, когато цялото му течно същество се излива в треперещото тяло на Джони, лицето му е невинно и хлапашко.

През него трака влак и надува свирка… корабна сирена, ракети избухват над нефтени лагуни… безистени с ротативки се отварят в лабиринт от мръсни карти… церемониален топовен гърмеж над пристанището… крясък се носи из бял болничен коридор… навън покрай широка прашна улица между палми; пропищява през пустинята като куршум (крилата на лешояд свистят в сухия въздух), хиляди момчета се празнят едновременно в бараки, мрачни училищни тоалетни, тавани, мазета, къщички върху дървета, виенски колела, изоставени къщи, варовикови пещери, лодки, гаражи, хамбари, полусрутени ветровити градски покрайнини зад глинени стени (миризма на изсушени екскременти)… черен прах обвива слабите медни тела… парцаливи панталони около напуканите, кървящи голи стъпала… (място, където лешоядите се бият за рибешки глави)… край тропически лагуни зли риби хапят бялата сперма, която се носи по черната вода, пясъчни мухи жилят медночервения задник, маймуни реват в короните на дърветата като вятър (земя на огромни кафяви реки, по които плават цели дървета, в клоните им ярко оцветени змии, замислени лемури гледат към брега с тъжни очи), червен самолет рисува арабески в синьото небесно вещество, гърмяща змия атакува, кобра се надига, протяга се напред, плюе бяла отрова, пръски като перли и опали валят тихо и бавно през чистия като глицерин въздух. Времето подскача — счупена пишеща машина, момчетата са старци, млади задници, стегнати и трепкащи в момчешки спазми, се отпускат и провисват, положени върху пейка в парка, каменна стена, обляна в испанско слънце, отпусната спалня (отвън бордей от червени тухли на ясната зимна слънчева светлина)… треперят в мръсно бельо, целят вена в абстинентната сутрин, мърморят и ломотят в арабско кафене — арабите прошепват „Меджуб“ и се отдръпват настрани — (Меджуб е особен вид мюсюлмански религиозен лунатик… често освен другите си болести е и епилептик).