Уильям Берроуз - Голият обяд

— Нека те обеся, Марк… Остави ме да те обеся… Моля те, Марк, нека те обеся!

— Разбира се, скъпа — той грубо я изправя на крака и хваща ръцете й отзад.

— Не, Марк! Не! Не! Не! — крещи тя и докато той я влачи към платформата, сере и пикае от ужас. Той я оставя вързана на платформата върху купчина стари употребявани капути, докато наглася въжето на другия край на стаята… като се връща, носи примката на сребърен поднос. Вдига я на крака и затяга примката. Пъха си кура в нея, танцува валс по платформата и след това описва огромна дъга във въздуха…

— Ъъъъъъъ — крещи той и се превръща в Джони. Вратът й се чупи. Огромна желирана вълна преминава през тялото й. Джони пада на пода и застава нащрек като младо животно.

Той скача из стаята. С вик, изпълнен с копнеж, който разбива стената от стъкло, той скача в празното пространство. Върти се, мастурбира, сто метра надолу, спермата му се носи до него, през цялото време крещи сред разбиващото синьо на небето, изгряващото слънце гори по тялото му като бензин, надолу покрай величествени дъбове и сливи, блатни кипариси и махагон, за да се разбие с пихтиесто облекчение на разрушен площад, покрит с варовикови плочи. Плевели и бръшлян растат между камъните и ръждиви железни лостове, дебели метър, пронизват белия камък, изцапани с лайнянокафявото на ръждата.

Джони поръсва Мери с бензин с една мръснишка чимутска кана от бял нефрит… Той полива собственото си тяло… Те се прегръщат, падат на пода и се претъркулват под огромна лупа, поставена на покрива… избухват в пламъци с вик, който разбива стъклената стена, претъркулват се в празното пространство, ебат се и крещят във въздуха, избухват в пламъци и кръв и се посипват във вид на сажди по кафяви скали под пустинното слънце. Джони, агонизиращ, скача из стаята. С крясък, който разбива стената от стъкло, той застава с разперени ръце под изгряващото слънце, от кура му струи кръв… бял мраморен бог, той се спуска през епилептични експлозии в стария Меджуб, гърчи се сред лайна и боклуци край глинена стена под слънце, което разранява плътта и тя настръхва… Той е момче, което спи, облегнато на стената на джамия, еякулира мокър, сънуващ, в хиляди путки, розови и гладки като раковини, усеща удоволствието твърдите косми на пубиса да се търкат в кура му.

Джон и Мери в хотелска стая (музика от Източен Сейнт Луис Туудлуу). Топъл пролетен вятър разклаща избелелите розови пердета през отворения прозорец… Из поляни квакат жаби, където расте царевица и хлапаците хващат малки зелени змии изпод натрошени варовикови стели, нацапани с лайна и увити с ръждива бодлива тел…

Неон — хлорофилно зелен, пурпурен, оранжев — светва и изгасва.

Джони измъква кандиру от путката на Мери с пинсети… Пуска го в бутилка мескал и то се превръща в агавен червей… Той я промива с тропически кокалоомекотител, вагиналните й зъби отплуват, смесени с кръв и кисти… Путката й засиява свежа и сладка като пролетна трева… Джони лиже путката на Мери, първо бавно, с нарастваща възбуда разделя устните и лиже навътре, като усеща убожданията на космите върху подутия си език… С отхвърлени назад ръце, гърди щръкнали право нагоре, Мери лежи разпъната с неонови пирони… Джони се качва нагоре по тялото й, на върха на кура му, на цепката има сияен опал лубрикант, плъзга се през пубиса й, влиза в путката докрай, засмукан от гладната плът… Лицето му се налива с кръв, зелени светлини избухват зад очите му и той се спуска с панаирджийско влакче сред пищящи момичета…

Мокри косми от задната страна на ташаците му изсъхват на трева от топлия пролетен вятър. Висока тропическа долина, бръшлян пълзи по прозорците. Курът на Джони се издува, избухват огромни сочни пъпки. Дълъг корен излиза от путката на Мери и търси земята. Телата се разделят в зелени експлозии. Колибата се превръща в руини натрошен камък. Момчето е варовикова статуя, от кура му излиза растение, устните му са отворени в полуусмивката на друсана дрога.

Копоят е увил хероина в лотариен билет.

Още веднъж — утре лечение.

Пътят е дълъг. Чести гадости и неприятности.

Отне ни доста време, докато преминем през каменистия гребен и стигнем оазиса с финикови палми, където арабчета серат в кладенеца и танцуват рокендрол през пясъците на мускулестия плаж, ядат хотдози и плюят златни зъби като късове самородно злато.

Беззъби и строги от продължителния глад, ребра, на които можеш да изпереш мръсния си гащеризон, които набръчкват, те трептят от мачтата на Великденския остров и стъпват на брега на вдървените си и чупливи крака като кокили… клюмат зад прозорците на клуб… изпаднали в тлъстината на нуждата продават стройно тяло.