Уильям Берроуз - Голият обяд

Шафер кърши ръце и ридае:

— Кларънс! Как можа да ми погодиш това? Неблагодарници!! Всички са неблагодарници!!

Конферентите се стъписват и мърморят, изумени:

— Страхувам се, че Шафър е отишъл прекалено далеч…

— Аз предупреждавах…

— Блестящ интелект е Шафър… но…

— Какво ли не прави човек за слава…

— Джентълмени, тази невъобразима и безспорно незаконна рожба на перверзния мозък на доктор Шафър не трябва да види бял свят… Нашият дълг към човечеството е ясен…

— Меен, па то си видя бял свят — казва един от носачите Негри.

— Трябва да смачкаме това не-американско същество — казва тлъст южняшки доктор с жабешко лице, който пие царевично уиски от глинена кана. Той пристъпва пиянски напред, после спира, уплашен от значителните размери и заплашителния вид на стоножката…

— Донесете бензин — измучава той. — Трябва да изгорим това копеле кат’ мръсен негър!

— Аз не се мешам — казва спокоен млад доктор хипар, друсан с ЛСД 25… — Що, един умен ОП можеше…

Затъмнение.

— Влиза съдията!

ОП: Господа съдебни заседатели, тези „учени господа“ твърдят, че невинното човешко същество, което те безотговорно са убили, изведнъж се е превърнало в огромна черна стоножка и било „техен дълг към човечеството“ да унищожат това чудовище преди да може, по някакъв начин, с който разполага, да продължи вида си…

— Ще преглътнем ли тези гадости? Ще приемем ли тези лепкави лъжи като мазни безименни гъзове? Къде е тази приказна стоножка?

— „Ние я унищожихме“, казват те самодоволно… А аз искам да ви напомня, Господа и Хермафродити Съдебни Заседатели, че този Звяр — той сочи към доктор Шафър — е бил, при няколко предишни случаи, обвиняван в едно ужасно престъпление — мозъчно изнасилване … На обикновен английски — той удря по преградката на ложата и гласът му се издига до вик — на обикновен английски, господа, насилствена лоботомия …

Съдебните заседатели зяпват… един умира от инфаркт… Трима падат на земята и се гърчат в скверни оргазми… ОП драматично сочи:

— Това е той… Той и никой друг докара цели области от нашата хубава земя до състояние, граничещо с идиотия… Това е човекът, който напълни огромни складове с безпомощни създания, наредени в редици и чакащи да им се задоволи и най-простата нужда, защото те не могат нищо… „Търтеите“ ги нарича той с циничната надменност на чистото образовано зло… Господа, казвам ви, че безотговорното убийство на Кларънс Куи не трябва да остане неотмъстено; това мръсно престъпление крещи като ранен педераст за справедливост!

Стоножката възбудена се щура насам-натам.

— Меен, това копеле е гладно — изкрещява един от носачите.

— Аз изчезвам оттук.

Вълна електрически ужас залива конферентите… Те щурмуват изходите със зъби и нокти…

Панорама на Града на Интерзоната. Отварят се решетките на Източен Сейнт Луис Туудлуу… ту ясно и често, ту слабо и с прекъсване, като музика, носеща се из ветровита улица…

Като че ли стаята се тресе и вибрира. Кръвта и субстанцията на много раси — негри, полинезийци, планински монголци, пустинни номади, близкоизточни полиглоти, индианци — раси, незаченати и неродени, комбинации, все още неосъществени, минават през тялото ти. Миграции, невероятни пътешествия през пустини и джунгли и планини (стазис 24и смърт в заградени от планини долини, където растенията никнат върху гениталии, раковини се люпят вътре и чупят черупката на тялото) през Тихия океан с кану до Великденския остров. Съставният Град, където всички човешки възможности са наредени на огромен тих пазар.

Минарета, палми, планини, джунгла… В ленива река скачат злобни риби, обширни, обрасли с плевели паркове, където момчета лежат в тревата, играят тайнствени игри. В Града няма нито една заключена врата. Всеки влиза в стаята ти, когато си поиска. Шефът на полицията е китаец, който си човърка зъбите с клечка и слуша обвинения, представени му от един луд. От време на време Китаецът вади клечката за зъби от устата си и поглежда връхчето. Хипстъри с гладки медни лица седят на прага и въртят изсушени глави на златни верижки, лицата им са безизразни, с невиждащото спокойствие на насекомо.

Зад тях през отворената врата — маси, кабини, барове и кухни и бани, съвокупяващи се двойки върху редици месингови кревати, плетеница от хиляди хамаци, дроги се стягат, пушачи на опиум, пушачи на хашиш, хора ядат, говорят, къпят се в мъгла от пушек и пара.