Уильям Берроуз - Голият обяд

— Мюсюлманите имат нужда от кръв и сперма… Виж, виж къде тече Христовата кръв в семенната твърд — вие Меджуба… Той се изправя, крещейки, и от последната му ерекция избликва черна струя кръв, бледа бяла статуя стои там, като че ли той е преодолял Голямата бариера, прескочил я е така невинно и спокойно, като момче, което е прескочило ограда, за да лови риба в забранено езеро — след няколко секунди хваща огромна каракуда — Старецът, псуващ, ще се втурне навън от малка черна колиба с вила в ръка и момчето със смях ще изтича през полето на Мисури — той вижда красив воден шип и го откъсва, както тича, с плавен скок на младите си кости и мускули (костите му се сливат с полето, той лежи мъртъв до дървена ограда, край него се търкаля пушка, кръвта върху замръзналата червена фуражка се просмуква в зимно стърнище сред Джорджия)… Каракудата зад него се издува… Той стига до оградата и хвърля рибата от другата страна в кървавата трева… рибата се мята и се извива, прескача оградата. Грабва рибата и изчезва нагоре по глинения път, покрит с кремък, който минава покрай дъбове и сливи, ронещи червено-кафяви листа във ветровития есенен здрач, зелени и росни на летния изгрев, черни през ясните зимни дни… Старецът псува след него… зъбите му изскачат от устата и изсвирват над главата на момчето, напряга се напред, вратните му жили, изпънати като стоманени обръчи, черна струя кръв минава над оградата и той пада безплътен като мумия в тревата. През ребрата му порастват тръни, прозорците на колибата му се счупват, прашни стъкла с черен маджун — плъхове тичат по пода и момчета си бият чекии в тъмната усойна спалня в летния следобед и ядат къпини, израсли от тялото и костите му, молци, изцапани с пурпурночервения сок…

Старата дрога е уцелил вена… кръв разцъфва в помпата като китайско цвете… той си вкарва хероина, и момчето, което е мастурбирало преди петдесет години, засиява безупречно през съсипаната плът и изпълва бараката със сладката пикантна миризма на млада мъжка похот…

Колко много години са нанизани на кървавата игла? С ръце, отпуснати в скута, той седи и гледа през прозореца с празни очи зимната зора. Върху каменна пейка в парка Чапултепек се гърчи стар педал, докато край него минават индиански юноши, прегърнати през кръста и през врата, напряга умиращата си плът да завладее млади задници и бедра, стегнати ташаци и бликащи курове.

Марк и Джони седят лице в лице върху вибриращ стол, Джони е набит на кура на Марк.

— Готов ли си, Джони?

— Включи го.

Марк щрака ключа и столът започва да вибрира… Марк вдига глава и поглежда към Джони, изражението му е отчуждено, очите студени и подигравателни… Джони пищи и хленчи… Лицето му се разпада, като че ли се топи отвътре… Джони пищи като мандрил, спермата му избликва, отпуска се върху Марк, друсан ангел. Марк разсеяно гали рамото на Джони… Стая като гимнастически салон… Подът е от дунапрен, покрит с бяла коприна… Едната стена е от стъкло… Изгряващото слънце залива стаята с розова светлина. Въвеждат Джони с вързани ръце между Мери и Марк. Джони вижда бесилката и се свлича с едно страхотно: „Оххххххх“ — брадата му полита към кура, краката му се подкосяват в колената. Избликва сперма и хвръква право нагоре пред лицето му. Марк и Мери изведнъж стават нетърпеливи и възбудени… Изблъскват Джони напред върху платформата на бесилката, покрита с мухлясали бандажи и потни ризи. Марк наглася примката.

— Добре, готов си — Марк понечва да блъсне Джони от платформата.

Мери: Не, искам аз.

Тя сключва ръце зад задника на Джони, опира чело в неговото и като се усмихва, го бута от платформата… Лицето му се издува от кръв… Марк се протяга и с едно гъвкаво движение чупи врата на Джони… звук като от пръчка, счупена в мокър пешкир. През тялото на Джони преминава спазъм… единият му крак пърха като хваната в капан птичка… Марк се е увисил на една люлка и имитира гърчовете на Джони, затваря очи и се плези… Курът на Джони се надървя и Мери си го вкарва в путката, като се извива около него в желатинов кючек, стене и крещи от удоволствие… пот се стича по тялото й, косата й пада по лицето на мокри кичури.

— Отрежи въжето, Марк — вика тя. Марк се протяга и прерязва въжето с автоматичен нож, хваща Джони преди да падне и внимателно го поставя на гръб, Мери, все така пронизана, продължава да се гърчи… Тя отхапва устните и носа му и изсмуква очите му със звучното плоп… Откъсва голямо парче буза… Сега тя обядва с кура му… Марк се приближава до нея и тя вдига глава от полуизядените гениталии на Джони, лицето й е омазано с кръв, очите фосфориращи… Марк поставя крак върху рамото й и я изритва по гръб… Скача отгоре й, бясно я ебе… те се търкалят от единия край на стаята до другия като въртележка и скачат високо във въздуха като забола се на кукичката риба.