Уильям Берроуз - Голият обяд

Хасан крещи:

— Това е твоя работа, Ей Джей! Ти ми прееба купона!

Ей Джей го поглежда, лицето му е безизразно като варовик:

— Еби се в гъза, втечнен жълт!

Нахлува орда обезумели от похот американки. Капещи путки от ферми и ранчо, фабрики, бардаци, провинциални клубове, богати квартали и бордеи, от мотели, яхти и барове събличат костюми за езда, ски клинове, вечерни рокли, дънки, пеньоари, престилки, шорти, бански костюми и кимона. Те крещят, лаят и вият, нахвърлят се върху гостите като хрътки, болни от бяс. Дерат с нокти обесените момчета и пищят:

— Педераст! Копеле! Еби ме! Еби ме! Еби ме! — гостите бягат и крещят, крият се под обесените, преобръщат железни бели дробове.

Ей Джей: Извикай Швайцерите ми, мамка му! Спасете ме от тези лисици!

Мистър Хислоп, секретар на Ей Джей, вдига глава от хумористичната си книга:

— Швайцерите вече се втечниха.

(Втечняването включва делене на клетките на белтъците и редуциране до течност, която се абсорбира в нечие друго протоплазмено същество. Хасан, прословут втечнител, вероятно е плодоползвателят в този случай.)

Ей Джей — Кръшкачи! Хуйове! Закъде е човек без Швайцерите си? Опрени сме до стената, джентълмени. На карта са поставени собствените ни курове. Ела да окажем отпор на абордажа, мистър Хислоп, и раздай на мъжете оръжия.

Ей Джей измъква пиратска сабя и започва да реже главите на американските Момичета. Похотливо пее:

Мистър Хислоп, отегчен и примирен:

— О, Господи. Пак го прихванаха — той унило вее Веселия Роджър. Ей Джей, заобиколен, се бие с многократно превъзхождащ го числено противник, той отмята назад глава и надува рог. На мига хиляди разгонени ескимоси нахълтват с писъци и грухтене, лицата им са налети с кръв, очите — горещи и червени, устните — лилави, нахвърлят се върху американките.

(Ескимосите имат сезон за чукане, когато племената се срещат през краткото лято, за да се отдадат на оргии. Лицата им се подуват, а устните им стават лилави.)

Домашен Хуй с пура, две стъпки дълга, подава глава през стената:

— Да не би да имате тук зоологическа градина?

Хасан му извива ръцете:

— Развалини! Мръсни боклуци! Заклевам се в Аллах, че не съм виждал нищо, толкова гадно.

Той се извръща към Ей Джей, който седи на един моряшки сандък, с папагал на рамото, превръзка през едното око, и пие ром от канче. Оглежда хоризонта с огромен месингов далекоглед.

Хасан: Евтина фактуалистка кучка! Върви си, повече никога не помрачавай моя хол!

Магарета, камили, лами, рикши, каруци със стока, теглени от момчета, очите им изскочили като на удушен езика — пулсиращи и червени от зверска омраза. Стада овце, кози и дългорог добитък минават покрай студентите и лекционния подиум. Студентите седят наоколо по ръждиви паркови пейки, варовикови блокове, столчета за пикник, щайги, варели, пънове, прашни кожени възглавници, плесенясали гимнастически дюшеци, носят дънки — джелаби… панталони, яке — пият царевично уиски от каменни чаши, кафе в тенекиени канчета, пушат цигари (марихуана), свити от амбалажна хартия и лотарийни билети… ядат дрога с безопасна игла и капкомер, изучават аеродинамични форми, хумористични книги, кодексите на маите.

Пристига Професора на велосипед и носи връзка бизонски черепи. Той се качва на подиума, като се държи за гърба (кран люлее над главата му мучаща крава).

ПРОФ.: Бях наебан от армията на султана миналата нощ. Аз си прищипах гръбнака в служба на моята местна кралица… Не мога да я изгоня тая стара минджа. Трябва ми дипломиран мозъчен електротехник да я изключи синапсис по синапсис и хирургически пристав, за да й сложи червата навън на тротоара. Когато Мама се нахвърли върху скротума на някое момче, той прави адски неща да лиши от собственост тоя Пансионер от Златната звезда…

Той поглежда към поповите лъжички, като си тананика мелодии от 1920-те.

— Сграбчи ме носталгията, момчета, и трудно ще ме пусне… — момчета се шляят из панаира… ядат розов захарен памук… на пиипшоуто си бъркат в дупетата… бият си чекии на виенското колело и хвърлят сперма към луната, която изгрява — червена и мъглива — над леярните отвъд реката. Негро виси от памуково дърво пред Старата сграда на Съда… хленчещи жени хващат спермата му с вагинални зъби… (Съпруг поглежда към сменено дете с тесните си очи с цвят на избеляла сива фланела… „Докторе, подозирам, че е негро.“