Уильям Берроуз - Голият обяд

— Моряка е в Града и изкупува ВРЕМЕТО.

Чакам пред една аптека, която ще бъде отворена в девет часа. Две арабчета търкалят кофи за боклук до една висока, тежка, дървена порта във варосана стена. Прахта пред портата е напръскана с урина. Едно от момчетата, приведено напред, търкаля тежката кофа, панталоните му са се впили в стегнатия, млад гъз. Той ме поглежда със спокойните, безстрастни очи на животно. Събуждам се стреснат, като че ли момчето е истинско и аз съм изпуснал срещата си с него този следобед;

— Очакваме допълнително уравняване — казва Инспекторът в интервю на Вашия репортер. — В противен случай — Инспекторът вдига крак в типично арийски жест — ще се получат спазми, нали? Но може би ще успеем да доставим подходящо помещение за декомпресия.

Инспекторът си разкопчава дюкяна и започва да търси пичи въшки, като от време на време слага мехлем от малка глинено гърненце. Очевидно интервюто е приключило.

— Няма ли да си тръгваш? — възкликва той. — Да, както е казал един съдия на друг съдия: „Отсъждай справедливо, а ако не можеш справедливо, отсъждай произволно.“ Огорчението не може да спазва обичайните мръсотии — той подава дясната си ръка, покрита с жълтия, вонящ лошо, мехлем.

Нашият-Ваш-Техен репортер се втурва напред и сграбчва изцапаната ръка със своите две.

— За мен бе удоволствие, инспекторе, невъобразимо удоволствие — казва той, докато сваля ръкавиците си, смачква ги на топка и ги хвърля в кошчето за боклук. „Разходи“ — усмихва се той.

Позлата и червен плюш. Бар рококо, облицован с розови раковини. Въздухът е напоен със сладко зло вещество като разлагащ се мед. Мъже и жени във вечерно облекло посръбват ликьор с алабастрови сламки. Близкоизточен Мъгуъмп седи гол пред бара върху едно столче, покрито с розова коприна. Той ближе топъл мед от кристален бокал с дългия си черен език. Гениталиите му са съвършено оформени — обрязан кур с лъскав черен пубис. Устните му са тънки и синьо-лилави, като устните на пенис, очите — празни и спокойни като на насекомо. Мъгуъмпът няма черен дроб и се храни изключително със сладко. Мъгуъмп бутва един строен рус младеж на канапето и изкусно го съблича.

— Изправи се и се завърти — заповядва му той чрез телепатична пиктография. Връзва ръцете на момчето отзад с червена копринена панделка. — Тази вечер ще го направим докрай.

— Не, не — крещи момчето.

— Да! Да!

Курове еякулират в безмълвно „да“. Мъгуъмп вдига копринена завеса и закрива бесилка от тиково дърво на фона на екран от червен кремък. Бесилката е на платформа от ацтекска мозайка.

С провлачено „ОООООООООООООХ“ момчето пада на колене, като сере и пикае от ужас. Усеща топлите лайна между бедрата си. Вълна от гореща кръв издува устните и гърлото. Тялото му се свива в утробна поза и гореща сперма избликва в лицето му. Мъгуъмпът потапя пръсти в алабастров съд, пълен с гореща парфюмирана вода, и замислено измива гъза и кура на момчето, като го подсушава с мек син пешкир. Топъл вятър разрошва космите по тялото и косата му. Мъгуъмпът слага ръка под гръдния кош на момчето и го вдига на крака. Като го държи за лактите, го избутва нагоре по стълбите под примката. Стои пред момчето и държи примката с две ръце.

Момчето поглежда Мъгуъмпа в очите, очи, празни като обсидианови огледала, вирчета черна кръв, величави дупки в стената на тоалетна, заграждаща Последната ерекция.

Стар боклукчия, с лице красиво и жълто като китайска слонова кост, изсвирва Сигнала на очуканата си медна тръба, събужда Испанския сводник, който има ерекция. Една курва се клатушка сред мръсотия, лайна и котило мъртви котета, носи вързоп с абортирани зародиши, спукани капути, кървави тампони, лайно, увито в ярък цветен комикс.

Обширно тихо пристанище с дългоцветна вода. На задимения хоризонт гори изоставен газов кладенец. Воня на нефт и канализация. Болни акули плуват сред черната вода и се оригват на сяра заради гниещите си черни дробове, и не обръщат внимание на кървав, натрошен Икар. Мистър Америка гол, пламнал от любов към кокалите си, крещи:

— Гъзът ми може да съперничи на Лувъра! Аз пърдя амброзия и сера лайна от чисто злато! Курът ми изхвърля диаманти на утринната светлина! — той се хвърля от слепия фар, целува и се празни в лицето на черното огледало, плъзга се косо надолу сред тайнствени кондоми и мозайка от хиляди вестници, през подводен град от червени тухли, за да се установи в черната тиня, заобиколен от консервни кутии и бирени бутилки, гангстери в бетон, размазани пистолети, плоски и безсмислени, за да избегнат щателната инспекция на похотливи балистични експерти. Той чака бавния стриптийз на ерозията с вкаменени слабини.