Уильям Берроуз - Голият обяд

— Знам какво правя.

— Винаги знаят.

Мигел взе пилата за нокти.

Лий затвори очи:

— Толкова е уморително.

— Мерси, беше страхотно — панталоните на Мигел се смъкнаха до глезените. Той стоеше в безформено палто от плът, която от кафява стана зелена и после безцветна на утринната светлина и запльока по пода.

Очите на Лий се мърдаха сред субстанцията на лицето му… остър, хладен, сив поглед…

— Изчисти го — каза той. — Достатъчно е мръсно тук.

— О, разбира се — Мигел се засуети с лопатката.

Лий прибра пакета с хероина.

Лий живееше перманентно друсан, с, разбира се, известни… ъъъ… необходими паузи, в които подклаждаше огньовете, горящи в жълто-розово-кафявата му желатинова субстанция и пазещи зареяната му плът. В началото плътта му бе просто мека, толкова мека, че прашинките, въздушните течения и съприкосновението с шлифера на минувач му причиняваха рани, дълбоки до кокал, докато удар във врата или стол изглежда не му се отразяваше на здравето. Раните в меката му, деликатна плът никога не заздравяваха… Дълги бели филизи плесен се увиваха около голите му кости. Мухлясали ухания на атрофирали тестиси обгръщаха тялото му в мътна сива мъгла…

По време на първата остра инфекция кипналият термометър изстреля живачен куршум в мозъка на сестрата и тя падна мъртва с раздиращ вик. Докторът хвърли един поглед и затръшна стоманените капаци на оцеляването. Той заповяда горящото легло и неговият обитател незабавно да бъдат изгонени от района на болницата.

— Предполагам, сам може да си произвежда пеницилин! — изръмжа докторът.

Но инфекцията изгори плесента… Сега Лий живееше в променящи се степени на прозрачност… Макар и не точно невидим, той най-малкото бе трудно видим. Присъствието му бе незабележимо… Хората го мислеха за проекция или го отминаваха като отражение, сянка: „Игра на светлината или неонова реклама.“

Сега Лий усети първите сеизмични трусове на Стария Верен Студен Огън. Той заблъска духа на Мигел към антрето с любезен и твърд филиз.

— Господи! — каза Мигел. — Трябва да вървя! — той се втурна навън.

От розови хистаминови огньове запръска тлеещата сърцевина на Лий и покри суровата му периферия. (Стаята беше огнеупорна, железните стени бяха покрити с лунни кратери.) Той взе голяма доза и фалшифицира режима си.

Реши да посети един колега, Кофтарана Джо, който се бе продрусал по време на атака на Банг-ютот в Хонолулу.

(Забележка: Банг-ютот, буквално, „опитваш се да станеш и стенеш…“. Смърт, настъпваща по време на кошмар… Това състояние се наблюдава при хора от мъжки пол, обитаващи ЮИ част на Азия… В Манила всяка година от Банг-ютот умират около дванадесет души.

Мъж, който оцелял, казва, че „едно човече“ стояло на гърдите му и го душало.

Жертви, които знаят, че ще умрат, се страхуват да не би пенисът им да влезе в тях и да ги убие. Понякога те стискат пениса си, изпаднали в истерия, и крещят за помощ, да не би пенисът им да се измъкне и да се забие в тялото. Ерекции, каквито обикновено стават насън, се считат за особено опасни и способни да доведат до фатална атака… Един човек изобретил уред, който предотвратявал нощните ерекции. Но умрял от Банг-ютот.

И при най-внимателна аутопсия на жертвите от Банг-ютот не може да се открие биологична причина за смъртта. Често има следи от задушаване (причинено от какво?), понякога леки кръвоизливи в панкреаса и белите дробове — недостатъчни да причинят смърт и с неизвестен произход. На автора му хрумна, че причината за смъртта може би е погрешно насочена сексуална енергия, която причинява ерекция на белите дробове и съответно задушаване… (Виж статията от Нилс Ларсен, МЛЗ., Хората със смъртоносния сън в „Сатърдей Ивнинг Поуст“ , 3 декември, 1955. А също и статията от Ърл Стенли Гарднър в „Тру Мегазин“ ;)

Кофтарана живееше в постоянен страх от ерекция и затова непрекъснато качваше дозите. (Забележка: Добре известен, досаден факт е, прословут с тъпотата си и безброй пъти предъвкван факт, че ако някой започне да друса поради някакво увреждане, той ще бъде изправен по време на периодите на оскъдица и лишения (нещо като прекалено много забавления, нали разбираш!) пред безобразно скалъпена, геометрически нарастваща, набъбваща сметка.

Електрод, прикачен за единия тестис, засвети за момент и Кофтарана се събуди сред миризмата на изгоряла плът и се протегна за пълната спринцовка. Той се сви в утробна поза и пъхна иглата в гръбнака си. Измъкна иглата с въздишка на удоволствие и осъзна, че Лий беше в стаята. Дълга струя се заизвива от дясното око на Лий и изписа на стената със сияйни, разтичащи се букви: