Уильям Берроуз - Голият обяд

— Тук е безсмислено да опитваш — мъртви рибешки очи поглеждат съсипана вена.

Използвам нов вид приспивателни хапчета, наречени сонерил… Не ти се доспива… Преминаваш в съня без преход, рязко се спускаш в средата на съня… Прекарал съм години в затворнически лагер, страдах от недохранване…

Президентът е дрога, но не може да я взима директно поради положението си. И така, той се друса чрез мен… От време на време влизаме в контакт и аз го презареждам. Тези контакти изглеждат за случайния наблюдател като хомосексуална любов, но всъщност удоволствието в основата си не е сексуално и кулминацията е разделянето, когато презареждането е осъществено. Еректиралите пениси влизат в контакт — поне ние употребявахме този метод в началото, но чувствителните места, където може да се осъществи контакт, се изчерпват, като вените. Сега понякога ми се налага да плъзна пениса си под левия му клепач. Разбира се, винаги мога да го надрусам чрез осмоза, което отговаря на подкожна инжекция, но това значи да се признаем за победени. О. презареждането ще развали настроението на Президента за седмици наред и може да доведе до атомни развалини. А и Президентът плаща висока цена за Косвения навик. Той е пожертвал самоконтрола и е зависим като неродено дете. Косвеният наркоман страда от безпричинен страх, тих протоплазмен бяс, отвратителна костна агония. Напрежението се покачва, чиста енергия, без емоционално съдържание, най-накрая разкъсва тялото и го подхвърля като човек, влязъл в контакт с кабел за високо напрежение. Ако връзката му за зареждане се изключи, такива неистови електрически конвулсии обхващат Косвения наркоман, че костите му се разпадат и той умира, докато скелетът му се мъчи да се измъкне от непоносимата плът и да хукне право към най-близкото гробище.

Отношенията между КН (Косвения наркоман) и неговата ПВ (Презареждаща връзка) са толкова интензивни, че те могат да понасят взаимното си присъствие само в редки и кратки моменти — имам предвид извън сеансите за презареждане, когато личните взаимоотношения са напълно затъмнени от процеса на презареждане.

Чета вестник… Нещо за тройно убийство на „Rue de la Merde“ 22, Париж: „Разчистване на сметки“… аз се отдалечавам… „Полицията е идентифицирала извършителя… Пепе Ел Колито… Малкия Задник, нежно умалително.“ Наистина ли пише това?… Опитвам се да фокусирам думите… те се разделят в безсмислена мозайка…

Мачкайки с пръсти избеляла телеграфна лента до граничната бариера, сред бездушната пустош, разранена от зейнали ями, Лий осъзна, че младата дрога, която стоеше в стаята му от десет часа сутринта, се бе върнал от двумесечен курорт в Корсика, където се бе занимавал с подводно гмуркане и бе спрял наркотиците.

— Дошъл да ми се фука с новото си тяло — реши Лий и потрепера от сутрешната абстиненция. Знаеше, че вижда — о, о, да, благодаря ти, Мигел — как преди три месеца седи в Метропол и клюма над един стар жълт еклер, който два часа по-късно щеше да отрови една котка, и реши, че усилието да разпознае виждането на Мигел в десет часа беше достатъчно и без непоносимите мъки по поправянето на грешката („какво, аз да не съм Армията на спасението?“), която също така щеше да включва нова картина на Мигел сред многоупотребявани места, като някакъв огромен неудобен предмет-звяр, най-отгоре в куфара.

— Изглеждаш превъзходно — каза Лий и избърса по-видимите следи от отвращение с наквасена, обикновена салфетка, и видя как дрогата сиво се процежда на лицето на Мигел, изучаваше моделите на дрипавост, като че ли човекът и дрехите с години се бяха движили по задните улички на времето, без да срещнат космическа станция, където да се поспретнат…

— Освен това по времето, когато ще съм в състояние да поправя грешката… Лазаре, ходи си вкъщи… Плати на Човека и си ходи вкъщи… За какво ми е да гледам старото ти, взето на заем месо?

— Страхотно е да те видя здрав… Направи си една услуга — Мигел плуваше из стаята и с ръка пробождаше риби…

— Когато си там, долу, не мислиш за хероин.

— Така си много по-добре — каза Лий, като замечтано галеше един белег от игла на задната страна на ръката на Мигел, следваше извивките и чувстваше фибрите на гладката пурпурна плът с бавни, усукани движения…

Мигел се почеса по ръката… Погледна през прозореца… Тялото му леко помръдна, съживяващият трепет на възбуждащите се канали на дрога… Лий стои и чака.

— Една помпа не е върнала никого досега.