Уильям Берроуз - Голият обяд

Пазачът е страшно конте и тъй като няма какво да прави, спестява цялата си заплата, за да си купува хубави дрехи, преоблича се три пъти на ден пред едно огромно увеличаващо огледало. Има красиво, гладко латиноамериканско лице, тънки мустачки, малки черни очи, празните, лакоми, немечтаещи очи на насекомо.

Когато стигам границата, Пазачът се втурва навън, на врата му е окачено огледало. Опитва се да си свали огледалото от врата… Това никога не се беше случвало, някой да стигне границата. Опитвайки се да свали огледалото, Пазачът е наранил ларинкса си… Загубил е гласа си. Отваря уста и може да се види как езикът му подскача вътре. Гладкото младежко лице и отворената уста с подскачащ вътре език са невероятно зловещи. Пазачът вдига ръка. Цялото му тяло се гърчи в конвулсивно отрицание. Аз отивам и откачам веригата, която препречва пътя. Тя пада със звън на метал о камък. Аз минавам. Пазачът стои в мъглата и гледа подире ми. После закачва веригата, връща се в къщичката, като подръпва мустачките си.

Тъкмо внасят така наречения обяд… Твърдо сварено яйце, на едно място черупката е обелена и отдолу се показва нещо, каквото никога не съм виждал… Много малко яйце, жълто-кафяво на цвят… Може би снесено от птицечовка. Портокалът съдържа един огромен червей и почти нищо друго… Той наистина се е добрал там най-пръв и е изял най-много… В Египет има червей, който влиза в бъбреците ти и пораства до невероятни размери. В края на краищата бъбрекът става тънка черупка около червея. Неустрашими гастрономи ценят месото на Червея повече от всички деликатеси на света. Казват, че било невъобразимо вкусно… Един коронер от Интерзоната, известен като Ахмед Аутопсията, направи състояние, като организира износа на Червея.

Френското училище е срещу прозореца ми и аз оглеждам момчетата с осем пъти увеличаващ бинокъл… Толкова са близо, че само да протегна ръка и ще ги пипна… Носят шорти… Виждам как кожата на краката им е настръхнала в студената пролетна сутрин… Аз минавам през бинокъла и се прехвърлям през улицата, призрак на утринната слънчева светлина, разкъсван от безтелесна похот.

Казвал ли съм ви за онзи път, когато Марв и аз платихме шейсет цента на две арабчета, за да ги гледаме как се ебат? И аз питам Марв:

— Мислиш ли, че ще го направят?

— Сигурно. Гладни са — казва Марв.

Кара ме да се чувствам като някъв мръсен старчок, но „son cosas de la vida“ , както казал Соберба де ла Флор, когато ченгетата го арестували, защото убил пичката си и занесъл тялото до Бара на Мотела О и го ебал…

— Почна да се прави на важна — казва той… — Не мога да понасям така. (Соберба де ла Флор беше мексикански криминален престъпник, извършил няколко доста безсмислени убийства.)

Клозетът е заключен от три часа… Мисля, че го използват за операционна…

СЕСТРА: Не мога да намеря пулса й, докторе.

Д-Р БЕНУЕЙ: Сигурно си го е навряла в путката.

СЕСТРА: Адреналин, докторе?

Д-Р БЕНУЕЙ: Нощният пазач го издруса всичкия — той се оглежда и вдига от земята една от онези гумени вакуумиращи чашки на пръчка, използват ги за отпушване на тоалетни… Той се приближава до пациента… — Направете разрез, доктор Лимпф — каза той на ужасения си асистент… — Ще направя масаж на сърцето.

Доктор Лимпф вдига рамене и започва разреза. Доктор Бенуей измива гумената чашка, като я плакне в тоалетната чиния…

СЕСТРА: Не трябва ли да се стерилизира, докторе?

Д-Р БЕНУЕЙ: Най-вероятно — да, но няма никакво време — той сяда на чашката като на плетен стол и наблюдава как асистентът му прави разрез… — Вие, младоците, не можете една пъпка да отрежете без електрически вибриращ скалпел с автоматичен дренаж и съшиване… Скоро ще оперираме от разстояние пациенти, които не виждаме… Ще сме едни прости бутонаджии. Майсторството вече пет пари не струва в хирургията… Всички умения и знания… Разказвал ли съм ти как извърших веднъж апендектомия с ръждива отварачка за консерви? А веднъж бях хванат натясно без никакъв инструмент под ръка и отстраних маточен тумор със зъби. Това беше в Горно Ефенди и освен това…

Д-Р ЛИМПФ: Разрезът е готов, докторе.

Доктор Бенуей вкарва гумената чашка в разреза и я движи нагоре-надолу. По лекарите, по сестрата и по стената пръска кръв… Чашката издава ужасяващи засмукващи звуци.

СЕСТРА: Мисля, че тя почина, докторе.

Д-Р БЕНУЕЙ: Какво да се прави, това е ежедневие — той пресича стаята и отива до един шкаф за лекарства…

— Някой мръсен наркоман е разредил кокаина ми с препарат за почистване на тоалетни! Сестра! Прати момчето да напълни това шишенце двойно!