Уильям Берроуз - Голият обяд

През време на двугодишната Паника, когато суровата, оголена Полиция на мечтите щурмува Града, Мъгуъмпите намират убежище в най-дълбоките дупки в стените, запечатват се и със седмици остават в биостаза. В тези дни на сив терор Влечугите се стрелкат все по-бързо и по-бързо, пропищяват един покрай друг със свръхзвукова скорост, меките им черепи плющят от черния вятър на насекомната агония.

Полицията на Мечтите се разпада на гниеща ектоплазма, изметена от старата дрога, кашлящ и плюещ в абстинентното утро. Хората Мъгуъмп се появяват с алабастрови гърнета, пълни с течност, и Влечугите се успокояват.

Въздухът отново е тих и чист като глицерин.

Моряка намира с очи своето Влечуго. Той се приближава и си поръчва зелен сироп. Влечугите имат малка, кръгла като диск уста от кафява четина, безизразни зелени очи, почти покрити от тънката ципа на клепача. Моряка чака час, преди съществото да забележи присъствието му.

— Яйца за Тлъстия? — попита той, думите му се закачиха за космите на ветрилото.

На Влечугото му бяха необходими два часа, за да вдигне три розови, прозрачни пръста, покрити с черен мъх.

Няколко Любители на Месо лежаха в повръщнята си, прекалено изтощени, за да мръднат. (Черното месо е като мухлясалото сирене, непреодолимо вкусно, но причиняващо гадене, така че любителите ядат и повръщат, докато не паднат изтощени.)

Нацапотен младеж се вмъква и грабва един от големите черни нокти и из кафето се понася сладостната, болна миризма.

Бележки за Спирането. Параноята на началната абстиненция… Всичко изглежда синьо… Мъртва плът, тестена, беззвучна.

Абстинентни кошмари. Кафене с огледала. Празно… Чакам нещо… На страничната врата се появява човек… Слаб, нисък арабин, облечен в кафява джелаба, със сива брада и сиво лице… В ръката ми има кана с вряща киселина… Обзет от конвулсии, аз я хвърлям в лицето му…

Всички приличат на наркомани…

Малка разходка в зимната градина на болницата… В мое отсъствие някой е използвал ножицата ми, нацапана е с нещо червено-кафяво и лепкаво… Нищо чудно тази малка кучка да си подстригва парцала.

Ужасяващо изглеждащи европейци трополят по стълбите, спират сестрата точно когато имам нужда от лекарство, изливат пикня в умивалника, когато се мия, заемат тоалетната с часове — може би търсят пръста от гумена ръкавица, пълен с диаманти, който са си напъхали в гъза…

Всъщност целият клан европейци са се настанили до мен… Старата майка ще я оперират и дъщеря й се намърдва вътре, за да се погрижи дъртата путка да бъде обслужена добре. Странни посетители, вероятно роднини… Един от тях носи очила като онези лупи, дето бижутерите си ги завират в очите, когато разглеждат камъни… Сигурно е западнал бижутер… Човекът, който преебал Диаманта Трокмортън, и бил изхвърлен от занаята… Всички тези бижутери, които стоят около Диаманта, облечени в рединготи, и очакват Човека. Грешка от една хилядна от сантиметъра съсипва напълно камъка и те трябва да внесат тази персона специално от Амстердам, за да свърши работата… Той влиза мъртво пиян, клатушкайки се, и с огромен пневматичен чук разбива диаманта на прах…

Не укорявам тези граждани… Улични продавачи на ганджа от Алепо? Трафиканти на сланк от Буенос Айрес? Нелегални търговци на диаманти от Йоханесбург? Търговци на роби от Сомалия? Най-малкото колаборационисти…

Непрекъснато сънувам дрога: търся маково поле… Нелегални производители на уиски с черни Стетсъни към едно близкоизточно кафене… Един от келнерите е свръзка за югославски опиум…

Купувам пакет хероин от Малайска Лесбийка в бял, пристегнат шлифер… Скривам пакета в Тибетската секция на музей… Тя се опитва да ми го открадне… Търся място, за да се уцеля…

Критичната точка на спирането не е началната фаза на остра абстиненция, а последната крачка без посредничеството на дрога…

Една кошмарна интерлюдия на клетъчна паника, живот, увиснал между два начина на съществуване… В този момент желанието за дрога се концентрира в един последен копнеж и изглежда придобива мощта на мечта: обстоятелствата непрекъснато те срещат с дрога… Срещаш стар колега, подкупен санитар, доктор, който пише рецепти…

Пазач в униформа от човешка кожа — черно кожено яке с копчета от жълти зъби с кариеси, еластичен пуловер от лъскава медночервена индианска кожа, шорти от юноша-ариец-със-слънчев-тен, сандали от мазолестите стъпала на млад малайски фермер, пепелявокафяв шал, вързан на възел и вкаран под ризата. (Пепелявокафяво е цвят като сиво под кафява кожа. Понякога се среща при хора със смесена негърска и бяла кръв, сместа обаче не се е получила и цветовете се разделят като олио във вода…)