Уильям Берроуз - Голият обяд

— Фова фръх фук! Фиш фа фвола!

ДИПЛОМАТА (бърше потта от челото си): Същество от какъвто и да е род и вид…

— И домът на храбрите.

Лицето на дипломата е сиво. Той се олюлява, дърпа ролката, опира се на парапета, от очите, носа и устата му потича кръв, умира от мозъчен кръвоизлив.

ДИПЛОМАТА (Едва се чува): Министерството отрича… не-американец… Унищожено е… Искам да кажа никога не е било… Категор… — умира.

В Контролната стая избухват пултове… дълги серпантини електричество тракат и съскат из стаята… Организатора, гол, тялото му черно и обгорено, се олюлява като фигура от Götterdämmerung 21и крещи:

— Фръх фук! Фа фола!

Последен взрив превръща Организаторавпепел.

Бележки: Инжектирам си еукодол на всеки два часа — има едно място, където мога да мушвам иглата право във вената, то си седи отворено като червена, загнояла уста, подпухнала и неприлична, като извадя иглата, бавно се събират капка кръв и гной.

Еукодолът е химически вариант на кодеина — дихидроксикодеин.

Този стаф действа повече като кока, отколкото като морфин. Когато ядеш кока вена, в главата си усещаш прилив на чисто удоволствие… След десет минути искаш нова доза… Удоволствието от морфина е във вътрешностите… Вслушваш се в себе си след инжекцията… Но кокаин венозно е електричество през мозъка, активизиращ к-връзки на удоволствието. К няма абстиненция. Това е копнеж само на мозъка — копнеж без тяло и без усещания. Призрачна нужда. Копнежът за К трае само няколко часа, докато к-връзките все още са активирани. После забравяш. Еукодолът е като комбинация между дрога и кокаин. Можеш да разчиташ на германците, винаги ще забъркат някоя наистина зла гадост. Хероинът е шест пъти по-силен от морфина. Дихидрооксихероинът би трябвало да е шест пъти по-силен от хероина. Съвсем възможно е да се създаде наркотик, предизвикващ толкова бързо зависимост, че една инжекция да те прави зависим за цял живот.

Продължение на бележките: Вдигам иглата и несъзнателно се протягам с лявата ръка да взема връзката за стягане. Приемам това за знак, че мога да използвам единствената си що-годе здрава вена. (Движенията по стягането са такива, че обикновено взимаш връвта с ръката, която ще стягаш.) Иглата влиза лесно до ръбчето на едно калцирано място. Леко помръдвам помпата. Изведнъж тя се изпълва от тънка колонка кръв, първоначално остра и плътна като червен конец.

Тялото си знае кои вени можеш да целиш и издава това знание в несъзнателните движения, които правиш, за да подготвиш инжекцията… Понякога иглата сочи като багета. Друг път трябва да почакам за вестта. Но винаги, когато дойде, улучвам кръв.

Червена орхидея разцъфва на дъното на помпата. Той се колебае около една секунда, след това натиска буталото, гледа как течността се втурва във вената, като че ли засмукана от мълчаливата жажда на кръвта. По стените на помпата остана преливащо кърваво покритие, хартиеният пръстен се бе напоил като превръзка. Той се протегна и напълни спринцовката с вода. Докато изпръскваше водата, го удари в стомаха, мек, сладък удар.

Поглеждам мръсните си панталони, не съм ги сменял от месеци… Дните отминават и се нанизват на спринцовката на дълги кървави нишки… Забравям секса и всички силни удоволствия на тялото — сив, обладан от дрога призрак. Испанските момчета ми викат El Hombre Invisible — Невидимия.

Двадесет деления всяка сутрин. Употребата на дрога премахва тлъстините, но оставя мускулите, повече или по-малко, непокътнати. Наркоманът изглежда се нуждае от по-малко тъкан… Дали е възможно да се отдели молекулата на дрогата, която премахва тлъстините?

Все по-хленчещ в аптеката, като инквизиращите сигнали на отворен телефон… Прекарах целия ден до осем часа вечерта, за да си набавя две кутии еукодол…

Вече нямам вени, нямам и пари.

Продължавам да друсам. Миналата нощ се събудих, защото някой стискаше ръката ми. Беше другата ми ръка… Четох и заспах, думите придобиваха закодирана значимост… Завладян съм от кодове… Човек прихваща куп болести, които изписват закодирани съобщения…

Целих се пред началника на полицията. Търсих вена в мръсното си голо стъпало… Дрогите нямат срам… Те са безразлични към отврата на другите. Съмнително е дали може да съществува срам при липсата на сексуално либидо… Срамът у наркоманите изчезва заедно с неполовата общителност, която също е зависима от либидото… Наркоманът не приема тялото си за нещо лично, а като инструмент, чрез който абсорбира субстанцията, сред която живее, преценява тъканта си с хладните ръце на търговец на коне.