Уильям Берроуз - Голият обяд

Трапецисти с едно сигурно движение си помагат взаимно да еякулират във въздуха.

Еквилибристи умело си духат, балансирани на опасни пръти и столове, килнати над бездната. От мъгливи дълбини топлият вятър донася миризмата на реки и джунгла.

Стотици момчета скачат през покрива, като треперят и се ритат накрая на въжетата. Момчетата висят на различна височина, някои близо до тавана, други на няколко сантиметра от пода. Изискани балийци и малайци, мексикански индианци със свирепи невинни лица и яркочервени венци. Негри (зъби, пръсти, нокти на краката, пубис — позлатени), японски младежи, гладки и бели като порцелан, венециански момци с тицианови коси, американци с руси или черни къдрици, падащи на челото (гостите нежно ги отмятат назад), намръщени руси поляци с животински кафяви очи, арабски и испански уличници, австрийчета, розови и деликатни, с нежни руси пубиси, подигравателни германски младежи със светнали очи крещят:

— Хайл Хитлер! — под тях се отваря трапът. Солуби, лайна и хленчене.

Господин Богат-и-Вулгарен дъвче хаванската си пура, вулгарно и мръснишки, изтегнат на плаж във Флорида, заобиколен от усмихващи се глупаво катамити.

— Този гражданин си имал латах, който си внесъл от Индокитай. Мисли си да обеси латаха, да го филмира и да го изпрати вместо коледна картичка на приятелите си. И така, наглася две въжета — едното разтегателно, другото истинска работа. Но този латах се събужда с гъза нагоре, облича костюма на Дядо Коледа и прави трампа. Идва утрото. Гражданинът си слага едното въже, а латахът, нали е латах, другото. Когато трапът се отваря, гражданинът увисва наистина, а латахът на гуменото въже. И така, латахите имитират всеки спазъм и гърч, изпразнил се три пъти.

— Умна глава. Отварял си е очите на четири. Наех го на работа в една от плантациите ми като надзирател.

Ацтекски жреци свалят синята роба от перушина от Голия момък. Те го поставят върху варовиков олтар, покриват главата му с кристален череп и закрепват двете полусфери с кристални винтове. Водопад пада върху черепа и чупи врата на момчето. Той еякулира дъга на фона на изгряващото слънце.

Острият протеинов дъх на семе изпълва въздуха. Гостите пускат ръце по тръпнещите тела на момчета, смучат им хуйовете, висят на гърбовете им като вампири.

Голи телохранители внасят железни бели дробове, пълни с парализирани младежи.

Слепи момчета изпълзяват от огромни торти, безнадеждни шизофреници изскачат от гумена путка, момчета с ужасяващи кожни болести се издигат от черно езеро (тлъсти риби гризат на повърхността жълти лайна.)

Мъж с бяла връзка и риза, гол от кръста надолу, като се изключат черните жартиери, говори на Кралицата пчела с елегантни модулации. (Кралиците пчели са стари жени, които се заобикалят с педерасти и образуват „рой“. Зловеща мексиканска практика.)

— Но къде е скулптурата? — той говори само с едната част на лицето си, другата е изкривена от Мъченията на Милионите огледала. Той диво мастурбира. Кралицата пчела продължава разговора, не забелязва нищо.

Кушетки, столове, целият под започва да вибрира, гостите се превръщат в размазани сиви призраци, крещят в обладана от курове агония.

Две момчета си праскат чекии под един железопътен мост.

Минаващият влак разтърсва телата им, кара ги да еякулират и свирката му изчезва в далечината. Квакат жаби. Момчетата мият спермата от мършавите кафяви кореми.

Купето на влак: две абстинентни дроги на път за Лаксингтън, разкъсват панталоните си, изпаднали в похотливи конвулсии. Единият насапунисва кура си и като тирбушон го вкарва в гъза на другия.

— Гооооооооооосподи! — и двамата се празнят като едновременно се изправят. Отделят се един от друг и си вдигат панталоните.

— Старият доктор в Маршал пишел рецепти за тинктура.

— Хемороидите на стара майка пищят за Черното лайно, възпалени и кървящи… Док, представи си, че това беше твоята майка, нанизана от местни пиявици, гърчи се така гадно… Спри го тоя таз, мамо, отвращаваш ме вече.

— Да се отбием и да се пробваме за кодеин.

Влакът си пробива път в задимената, обляна в неонови светлини юнска нощ.

Образи на мъже и жени, на момчета и момичета, животни, риби, птици, оплождащият ритъм на вселената се носи през стаята, огромен син поток живот. Трептящо, беззвучно шумолене на дълбока гора — внезапна тишина сред градовете, когато дрогата е добре. Миг на спокойствие и чудо. Дори пътуващият за работа включва задръстените си с холестерин линии за общуване.