Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Устните му се извиха в усмивка.

— Нима се сравняваш с едно животно?

— Не, по-скоро сравнявам твоите инстинкти с тези на животните.

Усмивката му мигом се стопи. Ръцете му се стегнаха върху раменете й. Очевидно отговорът й никак не му хареса. Искаше й се да бе премълчала. Трябваше да се научи да се сдържа в негово присъствие. Вместо това му предоставяше възможност да я държи на тези стъпала и да я подтиква да спори, докато тя предпочиташе да стои по-далеч от него.

За да поправи грешката си, реши да отвлече вниманието му, задавайки му един обикновен въпрос, на който той лесно можеше да отговори. Надяваше се, че това ще сложи край на разговора им.

— Откъде разбра, че съм аз, а не сестра ми? Можех да изпратя Гроулс с нея. Всъщност в момента Риска е на рамото й. Така че след като сме си поделили моите любимци, как ме позна? Или само предположи?

— Освен уханието ти, което не може да се сбърка, ти имаш навика да стискаш устни, сякаш си постоянно недоволна и раздразнена от нещо. И според скромния ми опит в момента е точно така.

— А задаваш ли си въпроса защо е така? — заядливо попита тя.

— Да не си мислиш, че се наслаждавам на споровете с теб, момиче? Повярвай ми, съвсем не е така. Но можеш ли да кажеш същото и за себе си?

Усилията й да сложи край на разговора май не се увенчаха с особен успех.

— Има много лесен начин да избегнем постоянните спорове помежду ни — усмихна се сковано Милисънт. — И тъкмо до него смятам да прибягна, като ти пожелая приятна вечер.

Отново понечи да се промуши покрай него, но той не я пусна.

— Не бързай толкова. Ти ме обвини, че притежавам инстинктите на животно. И за да не те разочаровам, може би трябва да ти покажа някои от тях.

В този миг Милисънт осъзна, че двамата бяха съвсем сами на върха на стълбите. Сърцето й замря в гърдите. Без повече приказки, Улфрик я притегли към себе си и устните му се впиха в нейните.

Това бе целувка, пълна със страст, неувереност и… нежност — доста странна комбинация, която не толкова плашеше, колкото интригуваше и възбуждаше. Тялото й бе притиснато до неговото и близостта му събуди в гърдите й вихрушка от чувства. Силните му топли ръце я обгръщаха и я караха да тръпне в прегръдките му.

Господи, това, което я караше да изпитва, не можеше да се сравни с нищо, преживяно досега и бе невъзможно да му устои. Усещането бе прекрасно, извираше дълбоко от нея, завладяваше цялото й същество и сякаш всеки миг щеше да избликне навън. Без дори да го осъзнава, ръцете й обвиха врата му.

Той явно реши, че това е знак на пълно отдаване, ръце те му я вдигнаха във въздуха и той я понесе нанякъде. Действията му бързо я отрезвиха и в гърдите й се надигна паника.

— Защо ме носиш? — смаяно попита тя.

— Така е по-бързо.

— По-бързо за какво?

— Да стигнем там, накъдето сме се запътили.

— И къде е това? Не, няма значение. Само ме пусни долу!

— Да, ще го направя.

Наистина го стори, но не я пусна да стъпи на краката си. Леглото, върху което я положи, бе меко и тя цялата потъна дълбоко в пухения дюшек, когато тялото му покри нейното. Милисънт осъзна, че не може да се измъкне из под тежестта му и паниката й се усили. Ала не след дълго тя бе пометена от чувствената вълна, която я заля, когато Улфрик започна да я целува.

Тя престана да се противи, но не защото тялото му я притискаше, а заради вълнуващото усещане, което я караше да изпитва. Това бе същият невероятен трепет, обхванал я, когато той я привлече към себе си и тя обви ръце около врата му, пожелала да се притисне още по-плътно към него. Той я караше да отвръща на целувките му, да ги желае…

Както и при първата им целувка, така и сега, мислите излетяха от главата й и останаха единствено чувствата, пробудени от това вълшебно, ново усещане. А колко много бяха чувствата, които пораждаше у нея! Тялото му се движеше леко отгоре й, което я накара да стене и да се извива под твърдите му устни, а после ръцете му започнаха да я галят страстно.

Не усети кога повдигна полите й, не разбираше какво прави той, докато горещата му ръка не плъзна по голия й корем. После леко се придвижи по-надолу, докато…

Възпламеняването, което предизвика допирът на пръсти те му до слабините й, бе най-невероятното и разтърсващо нещо, което някога бе изпитвала. Имаше смътното чувство, че той не бива да прави това, но отдадена на вълнуващото преживяване, тя прогони неканената мисъл. Ръката му продължи да я гали. Тялото й се разтърсваше от удоволствие, докато пръстите му се движеха с нежна ласка, едновременно се отпускаше и напрягаше, беше толкова прекрасно и влудяващо. После изведнъж напрежението взе връх, набъбна, изпълвайки цялото й същество, докато накрая избухна в разтърсващи тласъци…