Джоана Линдзи - Преплетени сърца

В стаята прозвуча кашлица. Тъй като никой от двамата не реагира, след малко се повтори, този път по-силно.

Улфрик изруга цветисто и се отдръпна от нея. Ала на Милисънт й бяха потребни още няколко мига, за да осъзнае, че в стаята има още някой. Отвори очи и видя сър Гай де Торп, застанал на вратата на собствената си стая — тъкмо там я бе отнесъл Улфрик — и нехайно разглеждащ ноктите на ръцете си.

Тя усети как лицето й пламва. Никога досега не се бе чувствала толкова унизена. Не можеше да остане нито миг повече в тази стая, нито да понесе изгарящия я срам. Тя скочи от леглото и хукна към вратата, без да каже нито дума или дори да погледне към бащата на Улфрик.

Срамът й ни най-малко не намаля, когато се върна в голямата зала и заяви на лейди Ан, че синът й е попречил да изпълни поръчката й. Напротив, усили се още повече при мисълта какво бе сторила и какво ли си мислеше сега за нея лорд Гай де Торп. Нямаше никакво извинение за поведението й. Тя не се бе съпротивлявала особено настойчиво на ласките на Улфрик. Тъкмо обратното. Дори бе отвръщала на целувките му и му бе позволила да прави с нея каквото си иска. А което бе още по-лошо, беше се наслаждавала на всеки миг от преживяното.

— Избра много неподходящ момент, за да се появиш, татко — неловко измърмори Улфрик, веднага след като бързите стъпки на Милисънт заглъхнаха надолу по коридора.

— По-скоро появата ми бе непредвидена, но не забравяй, че има още цяла седмица, преди да получиш благословията на църквата да се заемеш с това, което правеше преди малко.

— Спести ми нравоученията, в които самият ти не вярваш — изсумтя Улфрик.

— Добре, без нравоучения — засмя се баща му. — Все пак извади късмет, че именно аз отворих вратата, а не майка ти или някой друг. Знаеш, че в такъв случай щеше да чуеш нещо повече от нравоучение. И защо, по дяволите, си довел момичето в моята стая?

Сега вече Улфрик се изчерви. Всъщност изобщо не го бе грижа в кое легло ще отведе Милисънт, стига да е по-наблизо. Именно този факт го смути още повече. Кога друг път е бил толкова неразумен и непредпазлив? Доколкото си спомняше, никога.

Тя го караше да се самозабравя, независимо дали от гняв, или от страст. Да пренебрегва всичко — мястото, времето, последствията. Какво толкова имаше у това момиче, че го подлудяваше така и го караше да губи здравия си разум? Но дори и да го проумееше, това нямаше да промени неговото поведение — винаги се държеше необмислено и непредвидимо в нейно присъствие. Както нямаше да промени и факта, че само да я зърнеше за миг, дори и в препълнена стая, щеше мигом да я пожелае. А тъкмо това му бе особено трудно да приеме.

Още една седмица до сватбата? В момента му се изглеждаше като цяла вечност.

— Да, постъпих необмислено, но в такива ситуации разумът най-малко участва — ако разбираш какво искам да кажа. Всичко стана съвсем случайно. Аз търсех теб, а тя бе тръгнала да изпълни някаква заръка на майка ми.

Гай кимна разбиращо. В крайна сметка кой мъж в живота си не е губил здравия си разум, понесен от буйния поток на страстта. Затова реши да не се задълбочава повече в случилото се.

— За нещо важно ли ме търсеше? — попита той.

— Не, не съвсем — равнодушно сви рамене Улфрик, за да прикрие колко всъщност бе важно за него. — Просто любопитство.

Той не продължи и Гай въпросително повдигна вежди.

— Е, за какво става дума?

— Познаваш ли някого, когото би могъл да опишеш като „нежен гигант“?

Преди да отговори, баща му се замисли за миг.

— Крал Ричард, разбира се, можеше да бъде наречен „гигант“, защото бе висок над метър и осемдесет, но чак пък „нежен“? — засмя се и поклати глава.

— Не, не е крал Ричард, нито някой, който вече не е сред нас.

— А, ами моят васал Ранулф Фиц Хю също може да бъде причислен към хората с гигантски ръст. Дори мнозина го наричат Гиганта. В интерес на истината, с изключение на Ричард Лъвското сърце, не познавам друг мъж толкова висок, колкото Ранулф. Но думата „нежен“ отново ме смущава. Ранулф беше наемник, преди да се ожени за Рейна от Клайдън. А и кой войн може да бъде наречен „нежен“?

— Е, това би могло да е въпрос на мнение, но Фиц Хю е твърде стар.

Баща му обидено го изгледа.

— Та той е в разцвета на…

Улфрик махна нетърпеливо с ръка.

— Не, нямах предвид, че изобщо е стар, а че е твърде възрастен, за да бъде мъжът, когото търся. Интересува ме някой, който е на моята възраст.

Гай се намръщи.

— И за какво ти е притрябвал този гигант?