Така че реши да изясни нещата.
— Какво означава богатство за вас? Няколкостотин жълтици и три-четири златни чаши?
— Не, Ваше величество. По-скоро няколко пъти повече от един кралски откуп.
Думите му накараха Джон да подскочи от изумление. Единственият кралски откуп, за който знаеше, бе този, поискан за брат му Ричард, когато бе заловен от враговете си на връщане от Светите земи 3 3 Ричард Лъвското сърце на връщане от Палестина (1192 г.) е заловен в Австрия и затворен. По-късно е освободен от германския император Хенрих VI срещу изключително голям за времето си откуп. — Б.ред.
.
— Повече от сто хиляди жълтици?
— Поне два пъти повече.
— И как така вие знаете за това богатство, а аз дори не съм чувал за него?
— Това не е тайна за близките приятели на лорд Найджъл. Дори се разказват легенди как е бил възнаграден с наистина кралска щедрост, защото е спасил живота на вашия брат. Обаче за подобни неща не е прието да се говори надлъж и нашир. И с право. Нали навсякъде дебнат крадци и разбойници. Аз самият чух да се говори за това по една случайност, когато се поинтересувах колко голяма ще е зестрата на дъщеря му.
— И колко е голяма?
— Седемдесет и пет хиляди жълтици.
— Нечувано! — възкликна Джон.
— Но напълно разбираемо, тъй като за разлика от Шефърд, Криспин не притежава много земи. Разбира се, ако пожелае, може да си купи, но той е скромен човек, който изглежда си живее щастливо в малкия си замък и се задоволява с не много обширните си имения. Естествено, малцина осъзнават колко силен би могъл да бъде Криспин с подобно богатство — с толкова пари може да си наеме цяла армия.
На крал Джон не му бе необходимо да слуша по-нататък.
— И ако тези две семейства се съюзят чрез брак, те ще станат много по-силни от Пембрук и Честър.
Кралят не добави, че ще станат по-силни и от самия него, тъй като повечето от бароните не се отзоваваха, когато изискваше подкрепата им, дори някои открито се опълчваха срещу него. Но Уолтър прекрасно знаеше това, както впрочем и кралят.
— В такъв случай сигурно разбирате, че този съюз не бива да се осъществи, нали? — осмели се да попита Уолтър.
— Не мога да пренебрегна обстоятелството, че Гай де Тори никога не ми е отказвал помощта си, когато съм я искал от него, напротив — винаги е подкрепял военните ми походи, много често е изпращал сина си да се бие за мен, начело на добре обучени и въоръжени рицари. От друга страна, този Найджъл Криспин ще трябва да плати подобаващите за подобно богатство данъци. Но това, което в крайна сметка осъзнавам, е, че ако забраня планирания брак, тези двама приятели — последната дума бе изречена с голяма доза неприязън — въпреки всичко ще се съюзят, но този път против мен!
— А ако нещо или някой осуети този съюз? — лукаво подхвърли Уолтър.
Крал Джон избухна в смях, с което привлече любопитния поглед на жена си от другия край на стаята.
— Е, едва ли ще съжалявам чак толкова.
Уолтър доволно се усмихна — точно това искаше.
— Може да има и допълнителна изгода, Ваше величество. След като Шефърд бъде принуден да потърси друга жена за сина си, вие можете да му предложите невеста, която ще получи като зестра доста обширни владения отвъд Ламанша. Вярно е, че Де Торп изпраща своите рицари в битките ви в Англия и Уелс, но винаги предпочита да прати наемници във войните ви с Франция, тъй като няма интереси в тази страна. Но ако съпругата на сина му притежава земи във Франция, да речем в областта Ламарш, тогава ще бъде лично заинтересован графът на Ламарш да не ви причинява повече безпокойства. А триста рицари струват много повече от хиляда наемници, чиято вярност всеки може да купи с пари. Ще се съгласите с мен, нали, сир?
Крал Джон се усмихна. Това бе самата истина. Един верен и добре обучен рицар струваше много повече дори от шестима наемници. А тристата опитни рицари, калени в безчет битки, които би могъл да свика Шефърд, щяха да му осигурят победи в много важни сражения.
— Предполагам, че имате дъщеря, чиято зестра се състои от земи в Ламарш? — попита крал Джон, макар че отлично знаеше отговора.
— Точно така, Ваше величество.
— Тогава не виждам причина да не я предложа на Шефърд… ако му се наложи да търси нова съпруга за сина си.
Това не беше точно обещание, а и крал Джон не се славеше като човек, който спазва обещанията си. Въпреки всичко Уолтър бе доволен от изхода на аудиенцията си при краля.
— Много добре знаеш какво мисля за това, татко. Мога да ти изброя не една или две наследнички, подходящи за нашето семейство, а някои от тях аз дори харесвам, но въпреки всичко ти настояваш да се свържа с дъщерята на твоя приятел. И защо? Защото тя ще ни донесе още пари, от които изобщо не се нуждаем.
Читать дальше