Джоана Линдзи - Синеокият варварин

През този ден изпита и друг вид неудобство. Преди да излезе да разгледа Ка’ал с Фалон, баща й я дръпна встрани. Видът му бе изключително сериозен и й напомни, че когато бе напуснала Шака’ан, всъщност не му се бе подчинила.

Но изпита голямо облекчение, тъй като той рече:

— Бях сигурен, че съм ти избрал подходящ другар в живота, способен, както да те закриля, така и да те направи щастлива. Да не би да съм сгрешил?

— Не — побърза да го увери Шанел. — Добър избор, татко.

— Но въпреки това не можах аз да те поверя на неговите грижи.

Младата жена сведе глава.

— Знам. Съжалявам… Но ме измъчваха толкова много у страхове, че нямах смелост да се изправя срещу тях.

— Погрижиха ли се за страховете ти?

— Да.

„За всички, без един.“ Последното обаче нямаше намерение да го казва на баща си.

— Много ми е приятно да го чуя. А непослушанието ти?

На върха на езика й бе да отвърне:

„Да, разбира се. Фалон не би пренебрегнал подобно нещо.“

Но се чу да отговаря:

— Не. Имаше намерение да го направи. Дори започна. Но не можа да го довърши. Каза, че не желаел съвместният ни живот да тръгне с подобно неприятно преживяване.

— Мъдър мъж.

Шанел вдигна изненадано поглед.

— Сериозно ли го казваш?

— Напълно. А сега, след като знам, че той ще те поправи, когато е необходимо, не се притеснявам дали ще се грижи както трябва за теб, защото виждам колко си го омаяла.

Младата жена се изчерви при напомнянето за тазсутрешното наказание.

— Не, изобщо не се притеснявай за това.

Чалън се засмя и я прегърна.

— Не се сърди на твоя другар в живота, когато изпълнява дълга си. По-добре се погрижи да не го затормозяваш прекалено често с изпълнението на този дълг.

Прекрасен съвет, който възнамеряваше да вземе присърце.

По-късно този ден майка й също пожела да й даде някои съвети.

— Сега, след като вече си напълно пораснала, Шани, не злоупотребявай с новооткрития си кураж. В някои случаи липсата на страх е добре дошла, но в други може да ти навлече ужасни последствия.

Шанел я съзерцаваше неразбиращо.

— Какъв кураж?

— Куражът, който те изправя срещу твоя другар в живота и то доста често, както чувам. Куражът, благодарение на който онази съндърска вещица си получи заслуженото…

— Брок ли ти разказа?

— Не, Марта. Тя беше много горда с теб.

— Марта ти е разказала? — повтори младата жена и се намръщи. — Искаш да кажеш, че Марта е била там? Ами тогава тя можеше… Марта! Ах, ти, гадно метално…

— По-спокойно, скъпа. Теб те намериха, не забравяй. И Марта вече не е можела да стори нищо друго, освен да следва естествения ход на нещата.

— Не става дума за това.

— Напротив, точно за това става дума. Марта обикновено знае кое е най-добро за теб, независимо какво е твоето собствено мнение в момента. Аз се убедих в това през годините. Тя позволи на баща ти да ме поиска и да ме направи своя, при положение че можеше да го предотврати: явно обаче вече е знаела, че именно той ми е нужен. Е, пак тя позволи на Фалон да те намери, тъй като разбираше, че трябва да се справиш колкото се може по-скоро със страховете.

— Е, какво, права ли бях? — измърка от талията на Тедра компютърът.

— О, я млъкни!

Вечерта в трапезарията се появи фембеърът на Шанел и накара всички воини да наскачат и да извадят мечовете си. Древан обаче бе очарован и с типична детска непредпазливост се приближи пръв до животното, за да го погали. Без да съзнава, по този начин заслужи възхищението на присъстващите.

— Обича да го чешат зад ушите — обясни Шанел.

Древан я погледна.

— Аз… помислих, че няма да говориш повече с мен.

— Защо? — попита изненадана младата жена.

Юношата имаше наистина нещастен вид.

— Аз извиках твоя другар в живота, когато отиде да се биеш с майка ми. Бях я виждал как се бие. А теб не. Опасявах се, че ще те нарани сериозно.

— Всичко е наред, Древан, разбирам те.

— Не е наред. По-късно всички чухме виковете ти.

Лицето на Шанел пламна.

— Е, не се изненадвам — опита да се пошегува тя. — Трябваше да ги чуеш от моето място. Не съм сигурна, но ми се струва, че си спуках тъпанчетата. — Момчето я изгледа смаяно и тя въздъхна. — Наистина, Древан, всичко е наред. Не трябваше да позволявам на майка ти да ме извади от равновесие. Фалон просто искаше да бъде сигурен, че следващия път ще помисля, преди да се захвана с подобно нещо. Убедена съм, че го е направил само за мое собствено добро. А след като вече не съм сърдита на него, защо ще се сърдя на теб?