Джоана Линдзи - Синеокият варварин

Марта използва изпълнения си с нетърпение тон.

— Ако разбере как стоят тук нещата, ще ми изключи гласа за цял месец. Знаеш много добре, че той не иска да създаваш неприятности на Шани, като разваляш настроението на Фалон.

— Готова съм да се обзаложа, че е забравил напълно за онова глупаво предизвикателство, тъй като вече получи каквото искаше.

— Искаш ли да се обзаложим? — обадиха се в абсолютен синхрон два гласа.

Тедра се намръщи.

— Е, тогава по-добре да го забрави колкото се може по-бързо. Няма да идвам скришом тук всеки път, когато искам да видя дъщеря си.

— Работя по въпроса, майко. Но може би вече трябва да се връщаш, преди да си си навлякла още неприятности. — Това я подсети за нещо и тя се намръщи. — Съжалявам, че заради мен си изгубила предизвикателство от татко.

— Не ставай глупава, скъпа. Напоследък загубата на предизвикателство не е нищо повече от игра и забавление с моя варварин.

— Значи ти също не си била наказана?

— Напротив, беше наказана и още как — не издържа на изкушението да отвърне Марта. — И все още не си говори с въпросния воин.

— Майко!

Тедра изскърца със зъби, преди да изръмжи на компютъра:

— Няма да разговарям и с теб, Марта, ако не се научиш кога трябва да си държиш устата затворена.

Шанел поклати глава.

— А уж каза, че воините не оставяли своите другарки в живота да им се сърдят дълго.

— Някои воини нямат избор.

— Страхотно. Сега се чувствам още по-виновна.

— Не ставай смешна. С баща ти отдавна не сме се карали истински. Този път обаче най-после се забавлявах.

— О, в името на Звездите, намери си друго забавление. И се отърви от тази фазова свръзка, преди да те е наказал отново. Защо всъщност си с такава свръзка, а не с обикновена?

— Намирам се в непозната страна. Реших да не рискувам. А фазовата свръзка може да бъде и чудесно оръжие, което обездвижва мишената, вместо да я убива.

— Но ако татко види това…

— Няма да го види.

Но го видя, тъй като миг по-късно той пристигна. Разярен. Звезди, какво още щеше да става? Сега трябваше да се върне и Фалон.

И той се появи.

Шанел не знаеше какво да каже най-напред: „Здравей, татко“, или „Ще ти обясня всичко, Фалон.“ Нейният другар в живота стоеше на прага и наблюдаваше смръщено неканените гости в спалнята си. Чалън се мръщеше на майка й. Изражението на Тедра пък говореше красноречиво, че не смята да отстъпва. Младата жена се отказа да прави каквото и да било и потъна в мълчание. Нямаше желание сама да подпалва онова, което и без друго щеше да прерасне в истински пожар.

Марта обаче не беше толкова предпазлива.

— Какво, по дяволите! Колкото повече, толкова по-весело. Трябваше да се сетя сама.

Гласът на компютъра привлече погледа на Чалън към фазовата свръзка.

— Не само не се съобразяваш с желанието ми да не идваш тук, ами си и въоръжена?

Тедра вирна брадичка.

— Носенето на оръжие е разрешено тук.

— Ти не си се сдобила с него тук, жено, а в Кан-ис-Тран, където не е разрешено.

— Ако ще се заяждаш за дреболии, не трябва да пренебрегваш факта, че не си ме хванал да го нося в Кан-ис-Тран.

— Но ще го носиш, когато те отведа у дома.

Тя присви очи.

— В такъв случай просто ще го оставя тук.

— Не, няма да го оставиш — намеси се Фалон и привлече всички погледи към себе си. — Не ме интересува дали това, за което говорите, е оръжие. Тук обаче не може да остава свръзка с Марта. Аз забраних на този компютър да говори…

— Нека изясним едно нещо, воине — прекъсна го с нетърпеливия си тон Марта. — Ти не си забранил на мен, а на Шани. Това бе единственото, което можеше да сториш, тъй като аз не се поддавам на заповеди. Мисля, че вече си го разбрал. И колко време още ще ни се сърдиш на двете с моята Тедра само задето защитавахме твоята другарка в живота, преди ти да бе получил правото да го правиш? Ти би ли допуснал някой почти непознат воин да се промъкне в стаята й посред нощ?

Лицето на Фалон пламна особено когато Чалън насочи към него не особено доволния си поглед. В този момент Шанел не изпита никаква жалост.

— Сега вече видя какво става, когато разсърдиш Марта, воине!

Тя най-неочаквано си го връща.

— Вече говориш ли ми, Шанел?

Младата жена сви рамене.

— Можеш да благодариш на майка ми. Тя ме разубеди да не ти се сърдя много. Така че сега съм ти само полуядосана.

— Защо си била ядосана, Шанел? — поиска да разбере баща й.

Тя съжали, че не си бе държала устата затворена. Но не й се наложи да отговаря.