Джоана Линдзи - Покорителят

Тези чувства не се промениха особено и през следващите години, макар че при втората им среща Малкълм изобщо не я позна — по-късно също. Тя гостуваше у приятелката си Мери Ан. Малкълм я покани на танц и през цялото време я настъпваше. Вече беше на шестнадесет и изглеждаше почти като мъж. Този път си спомни името й, но целият му интерес беше посветен на най-добрата й приятелка Мери, негова връстница.

Тогава тя все още не бе взела твърдо решение да направи Малкълм свой съпруг, нито му бе дала и най-малък повод да мисли, че детското въодушевление се е превърнало в истинска любов. Трябваше да мине цяла една година, преди да вземе нещата в свои ръце. Малкълм все още беше най-желаният младеж на града, но професионалните му перспективи не бяха особено добри. Джорджина узна, че той има амбиции да се сдобие със собствен кораб. За тази цел трябваше да започне като прост моряк и с много труд да си проправи път нагоре. Джорджина открай време беше честна пред себе си и не си правеше илюзии относно външността си, която можеше да бъде определена като средно добра. Вярно, че имаше петима красиви братя, но очевидно хубостта не беше стигнала за единственото момиче в семейството. Онова, което й даваше предимство пред многото градски красавици, беше значителната зестра. На осемнадесетия си рожден ден щеше да получи собствен кораб от компанията „Скайларк“, както бе станало с всеки от братята й. Тя нямаше да стане капитан на своя кораб, но бъдещият й съпруг щеше да го управлява. Оставаше само дискретно да уведоми Малкълм.

Планът беше изплетен великолепно, но Джорджина не виждаше причина да се срамува от себе си, особено когато установи, че той действа. Няколко седмици преди шестнадесетия й рожден ден Малкълм започна да я ухажва. На самия рожден ден той й се обясни в любов и й направи предложение за женитба. Шестнадесетгодишна, сгодена и влюбена до уши, тя едва не се пръскаше от щастие. Угризенията на съвестта бяха изтикани някъде много надалеч. Фактът, че чисто и просто си бе купила съпруг, не я засягаше особено. Все пак никой не принуждаваше Малкълм да я вземе за жена. Той получаваше онова, което искаше, тя също. Освен това Джорджина беше съвсем сигурна, че и той изпитваше нещо към нея и че с течение на времето чувствата му ще се усилят. И всичко щеше да мине добре, ако не се бяха намесили тези проклети англичани, мътните да ги вземат дано!

За съжаление войната успя да отдели Малкълм от нея. Братята й също се опитваха да я разубедят. Джорджина случайно узна, че те са се съгласили на този годеж само за да забавят женитбата. Всички бяха твърдо убедени, че малката им сестричка още дълго ще променя вкуса си по отношение на мъжете и се съгласиха тя да сключи брак едва след като навърши осемнадесет години. Ала Джорджина остана вярна на първия си избор. Когато войната свърши, братята й не спестиха добрите си съвети, че е време да си потърси друг мъж. Не й липсваха кандидати за женитба. Богатата зестра привличаше ухажорите като мухи на мед. Освен това тя не беше заслепена дотам, че да не забележи промените във външността си. Въпреки това остана лоялна към избраника си, макар че й беше много трудно да извини дългото му отсъствие. От края на войната бяха минали цели четири години, а той все още не се бе завърнал, за да я вземе за жена. Сигурно е имал основателни причини. Днес най-после щеше да го види отново и със сигурност щеше да напусне Англия като негова законна съпруга.

— Пристигнахме, малката.

Джорджина огледа любопитно красивата къщичка с прясно боядисани стени и грижливо поддържани лехи с рози в предната градина. Тя трепереше от нерви, непрекъснато потриваше овлажнелите си ръце и сякаш изобщо нямаше намерение да слезе от коня. Толкова беше потънала в мислите си, че изобщо не бе забелязала кога са спирали пред малката църква, където Мак се осведоми за къщата.

— Може би той не си е у дома? — пошепна несигурно тя.

Без да обръща внимание на съмненията й, Мак протегна нетърпеливо ръце, за да я свали от седлото. От комина се издигаха бели облачета — сигурен знак, че къщата е обитавана. Джорджина продължи да хапе нервно устните си, после внезапно изпъна рамене и си каза, че всъщност няма основания за безпокойство. Тя беше толкова красива. Малкълм нямаше да има друг избор, освен да се възхити от вида й и да бъде щастлив, че най-после го е намерила.

Остави се Мак да я свали от коня и го последва по павираната пътечка. Всъщност имаше нужда от минутка за себе си, за да си отдъхне, да успокои лудото биене на сърцето си, но Мак не се съобразяваше с такива дреболии. Той се отправи към вратата и решително почука. Веднага им отвориха. На прага застана Малкълм. Чертите на лицето му бяха избледнели в съзнанието й, но веднага се появиха отново. Малкълм почти не се бе променил. Около очите му имаше няколко бръчици, типични за моряците, които непрекъснато са изложени на ветровете и соления морски въздух. Но изглеждаше учудващо млад за двайсет и четирите си години. Беше се издължил, и то доста. Да, на ръст беше почти колкото онзи Джеймс. Божичко, защо точно сега трябваше да се сети за дръзкия англичанин? Малкълм беше станал по-висок, но не и по-широкоплещест. Пак си беше тънък като върлина, но така й харесваше повече. В момента нямаше особен вкус към широки рамене и изпъкнали мускули.