Джоана Линдзи - Подаръкът

— Да, и ти също ще разбереш, след като го прочетеш. Но защо не остави бележка, за да знаем поне от кого е подаръкът и за кого е предназначен? Това, че не знаехме, го превърна в истинска загадка и затова по-младите не можаха да дочакат до Коледа, за да го отворят.

— Защото той беше за всички вас — отвърна Моли и после се засмя. — Освен това, ако се окажеше, че не е нищо важно, никой нямаше да узнае, че аз съм го сложила там.

— О, много е важен, скъпа, дори нещо повече — той е изключително ценен за цялото семейство. Очаквам с нетърпение какво ще кажеш, след като го прочетеш.

Тя го изгледа подозрително.

— Защо имам чувството, че никак няма да ми хареса това, което ще прочета в дневника?

— Може би защото си толкова упорита и твърдоглава относно някои неща.

— Е, сега вече наистина сериозно ме разтревожи, Джейсън Малори — промърмори икономката.

— Не се тревожи, любима. Ще се случат само добри неща, обещавам ти.

— Да, но за кого ще бъдат добри?

Коледната сутрин в Хавърстон бе светла и студена, но в салона, където се бяха събрали повечето членове на семейството, бе много уютно и топло, а в камината пращеше буен огън. Джеръми бе запалил малките свещички, които украсяваха коледното дърво. Децата гледаха като омагьосани трепкащите пламъци, а стаята бе изпълнена със сладкия аромат на свещичките.

Последни се появиха Джеймс, Джорджина и трите им по-малки деца. Джак тутакси изтича към по-големия си брат, Джеръми, когото обожаваше, и получи обичайната прегръдка и закачливо гъделичкане. Сетне, както обикновено, се запъти право към Джуди, без да обръща внимание на останалите си роднини, макар че щеше да отиде и да ги поздрави по-късно, когато свърши с размяната на сутрешните клюки с приятелката си.

Антъни, който никога не пропускаше сгодния момент, се обърна към брат си:

— Е, след като най-после отново намери леглото си, изглежда ти е било доста трудно да станеш от него, а?

Предишният ден Антъни бе основната мишена за подигравките на брат си. Затова, когато видя, че тази сутрин Джеймс е в подчертано добро разположение на духа, той не можа да устои да го подразни:

— Какво? Да смятам ли, че вече не си в настроение да насиняваш очи?

— Забрави за цялата история, хлапе — изсумтя брат му.

Ала това никога не бе имало успех, не и с Антъни.

— Значи Джорджи ти е простила, така ли?

— Джорджи ще има друго бебе или бебета, както може да се окаже — ухили се Джеймс.

— Е, това се казва чудесен коледен подарък! Поздравявам те, старче!

Но сега не Джеймс бе този, който отвърна на шеговития въпрос на Антъни, а собствената му съпруга, която изрече с очарователния си шотландски гърлен акцент:

— Забрави за цялата история, скъпи, или ще има да се чудиш къде е отишло твоето легло.

При което Джеймс избухна в смях, а Джорджина рече:

— Не беше толкова забавно. Забележи, че на брат ти никак не му е до смях.

— Разбира се, че не му е, любима, и тъкмо това е най-забавното.

Антъни измърмори нещо под нос, изгледа с отвращение Джеймс и се наведе, за да прошепне нещо на съпругата си, което я накара да се усмихне. Очевидно никой не можеше да устои на този очарователен негодник.

Не след дълго децата се настаниха на килима пред дървото и започнаха с отварянето на подаръците. Джуди забеляза, че Подаръкът не е на високата масичка и отиде да попита Ейми къде е. Двете с Джак не бяха идвали в салона през последните дни, заети с други по-интересни неща.

— Значи беше само някаква книга? — попита Джуди, след като Ейми отговори на първия й въпрос.

Момиченцето бе искрено разочаровано, че това, което толкова силно бе възбудило любопитството на двете им с Джак, всъщност съвсем не се е оказало толкова интересно за нея.

— Не е обикновена книга, любов моя. Тя описва историята за нашите прапрародители, как са се срещнали, как им е отнело известно време, за да осъзнаят, че са създадени един за друг. Сигурна съм, че някой ден ще искаш да я прочетеш.

Джуди не изглеждаше никак впечатлена и вниманието й тутакси бе привлечено от друго, когато Джак отвори следващия си подарък. Но неколцина от възрастните, които бяха наблизо и чуха въпросите й, си спомниха за прародителите си и направиха някои коментари.

— Питам се дали той някога е харесал това място, имайки предвид колко го е мразел в началото — отбеляза Травис.

— Разбира се, че го е харесал, след като и тя е била тук с него — отвърна брат му. — Целият свят става различен, когато има с кого да споделиш живота си.