Джоана Линдзи - Сребърният ангел

Трябваше да замине още преди два месеца, когато Маршъл го помоли, но тогава причината не му се стори достатъчно важна. Не пожела да отложи сватбата, а и не искаше да наруши дадената пред дядо си дума. Не го привличаше перспективата да търси из Барка пленено и продадено английско момиче. Бяха го отвлекли преди три месеца, то вероятно отдавна не беше девствено и Дерек нямаше защо да се намесва.

Задача на английския консул беше да се занимава с откупуването на заробени англичанки. Вярно, той щеше да употреби повече време за това, а можеше и изобщо да не успее. Често арабите не желаеха да продават робините си, особено ако бяха красиви, а по думите на Маршъл случаят с англичанката беше точно такъв. Всъщност приятелят му се занимаваше с тази история само защото момичето беше роднина на някакъв голям благородник. Тогава случаят не заинтересува Дерек. Сега обаче, когато и без това отиваше в Барка, щеше да се погрижи да освободи момичето. По този начин щеше да разпита приятеля си по-подробно за положението в Барка, без да му разкрива истинските причини за любопитството си.

Съдба. Така трябвало да стане, в определеното време, по определения начин. Беше възпитан с принципите на мюсюлманската философия. Ето че след почти деветнадесет години, прекарани в Англия, съдбата му беше предопределила да се върне в къщи. Но защо — това щеше да узнае едва след като приключението завършеше.

Шантел придърпа вълненото одеяло под брадичката си. Не можеше да потисне треперенето на тялото си, макар че косата й беше изсъхнала и в каютата беше топло. Но младата жена беше разтърсвана от страх и стомахът й се бунтуваше.

Почти беше успяла да се изплъзне от ръцете на пиратите. Краката й вече докосваха дъното, когато лодката я настигна и я потопи във водата. Когато изплува, за да си поеме въздух, няколко чифта ръце я сграбчиха и я издърпаха в лодката. В този момент Шантел разбра, че никога вече няма да й позволят да избяга.

Отведоха я обратно на кораба и я отнесоха в тъмната каюта. Двама мъже я съблякоха до голо, но тя беше твърде слаба да се отбранява, пък и никой не посегна да я опипва. Мъжете взеха със себе си мокрите й дрехи и я оставиха сама. Въпреки че беше тъмно като в рог, Шантел намери възглавниците, сви се на кожената постеля и се уви с вълненото одеяло. Но когато помисли за това, което я очакваше, цялото й тяло се разтрепери.

Постара се да остане будна, защото не искаше да я изненадат в съня й. Скоро дойде утрото и с него през мъничкия прозорец на каютата започна да се процежда светлина. Шантел беше сама. Хиляди пъти предпочиташе да изтърпи ужасите, които й предстояха, вместо да лежи тук и да чака това, което непременно щеше да се случи. Беше убедена, че екипажът ще я изнасили и ако оживее след това мъчение, ще я продадат като робиня. Изгледите за бъдещето бяха толкова ужасяващи, че тя не можеше да понесе дори мисълта за тях. Беше в състояние да изпитва само някаква мъчителна смесица от страх и унижение.

От време на време се питаше какво ли е станало с дребния мъж, с когото беше разговаряла в началото. Защо не се връщаше? Всеки разговор би я облекчил. Но може би обичайната тактика беше пленниците да се оставят в неизвестност, за да се отслаби съпротивата им. Страхът разрушаваше силите й. Все пак мъжът я беше уверил, че няма да й причинят зло. Отворен оставаше въпросът, какво разбират пиратите под „зло“…

О, Боже, ако поне не знаеше какво представляват тези хора! Сега й се искаше никога да не е учила история. Но тя задълбочено беше изучила живота и обичаите на мюсюлманите, османските нападения над християнска Европа, развитието на варварските държави в пределите на Османската империя, както и смелите набези на варварските пирати по средиземноморското крайбрежие. Тези страшни мъже нападаха чужди кораби, отвличаха всички християни и ги продаваха като роби без разлика на пол, възраст и положение. Какво ли разбираха те под това, да причинят зло на една жена? Сигурно не същото, което си представяше тя…

Когато малко преди обяд вратата най-после се отвори, в каютата не влезе морякът, който бе разговарял с Шантел. Появиха се четирима мъже, двама с голи гърди, третият — висок и тънък, увит в бяло одеяние, а четвъртият — едър и представителен, облечен в блестящ копринен елек и широки турски шалвари.

Главите им бяха увити в тюрбани. Чертите на лицата им бяха остри, но кожата им беше доста светла. С изключение на този с белите одежди в коланите им бяха затъкнати дълги, криви ятагани.