Джоана Линдзи - Пожелай ме скъпа

Ейдриън продължаваше да не я поглежда. Саманта започна нервно да потропва с върха на обувката си по пода и разкопча още две копчета. Почувства, че й стана по-прохладно, но тя така или иначе постоянно си вееше с ветрилото, за да види дали това би привлякло вниманието на Ейдриън. Не го привлече. Вместо това бе привлякла изцяло вниманието на мистър Пач. Като забеляза това, Саманта настръхна вътрешно. Искаше й се да изкрещи. Какво, по дяволите, да направи?

Внезапно дилижансът намали скорост и Ейдриън отмести малко завесата до себе си. Мистър Пач започна да кашля.

— Какво има. Ейдриън? — осведоми се Жанет.

— Като че ли ще вземем още един пътник.

— Стигнахме ли до някой град?

— Не.

Вратата на дилижанса се отвори, пропускайки някакъв висок непознат. Ейдриън се отмести, за да му направи място, и мъжът седна до него. Поздрави дамите, като докосна с върховете на пръстите широкополата си шапка, но не я свали. Саманта кимна леко в отговор, но бързо отмести поглед. Вероятно някой скитник, помисли си, но почти веднага забрави за него и отново насочи цялото си внимание към Ейдриън. Той обаче гледаше любопитно непознатия, без дори да я забелязва.

— Как стана така, че се оказахте по тези места без кон? — попита той с дружелюбен тон.

— Трябваше да го застрелям — отвърна неохотно непознатият с дълбок, равен глас, като изгледа изпитателно Ейдриън.

— Господи! — възкликна Ейдриън, а Саманта въздъхна, отвратена от жестокостта и безразличието му.

Вниманието на непознатия бе веднага привлечено от въздишката й. Тя се почувства задължена да му зададе въпрос:

— Конят ви беше ли ранен?

— Да, счупи си крак, пък и моят пострада. Изглежда, все пак ще отида в Елизабеттаун.

Непознатият се засмя, явно на някаква шега, която, изглежда, само той разбираше. Саманта спря продължително поглед върху него. Челото и очите му бяха закрити от шапката. Виждаше се силна челюст, върху която леко бе набола брада, здраво стиснати устни, в единия си край леко извити, разкриващи една трапчинка, и тънък нос, прав, но не твърде дълъг. Явно непознатият притежаваше красиво лице.

Той се отпусна на седалката с някаква самодоволна увереност. Може би бе просто изморен. Протегна дългите си крака напред, като зае почти цялото разстояние между двете седалки и почти докосна коленете на Саманта. След това сложи двете си ръце на корема, като преплете пръсти. Изненадана, Саманта забеляза, че той притежаваше дълги, красиви пръсти. Явно полагаше грижи за ръцете си, по които не се забелязваха дори следи от мазоли; сигурно носеше ръкавици, когато яздеше.

На пръв поглед изглеждаше като обикновен каубой, тъмните му дрехи бяха покрити е прах, поради което изглеждаше някак си небрежно облечен. Саманта се вгледа по-внимателно и учудването й нарасна. Наистина, непознатият бе мръсен, но всичко друго в него беше съвсем наред, освен може би неколкодневната брада. Абаносовата му коса достигаше яката на ризата му, дрехите му стояха добре и бяха отлично качество. Тъмнокафявата му риза бе от мек памучен плат, кърпата около врата му бе копринена, а черната му жилетка — от висококачествена испанска кожа. От същата кожа бяха направени и ботушите му.

Постепенно любопитството на Саманта към този мъж, когото в началото едва бе погледнала, се събуди. За пръв път друг мъж, освен Ейдриън, привличаше вниманието й и това искрено я изненада.

Непознатият имаше слабо тяло, но на гръдния кош, ръцете, както и на обутите му в тесни кожени панталони крака, личаха добре оформени мускули. Саманта мислено го сравни с Ейдриън. Мъжът бе млад, енергичен, в отлично здраве. Всъщност, до този каубой русокосият Ейдриън изглеждаше бледен, почти болнав.

Ейдриън също изучаваше непознатия с любопитен поглед, но той гледаше кого? Жанет? Или нея самата? Саманта не можеше да каже, тъй като не можеше да види добре очите му. Вероятно гледаше Жанет, каза си Саманта, тъй като французойката притежаваше класическа красота. Съвсем дребничка, тя бе от този тип жени, които веднага привличаха мъжете, събуждайки у тях желание да я защитават и приласкават. Въпреки че имаше хубава външност и не бе твърде висока, Саманта се чувстваше тромава и непохватна, когато стоеше до Жанет.

Мълчанието се проточи дълго. Мистър Пач продължи да кашля, Саманта се съжали над него и спусна завеската. Постепенно започваше да се чувства неудобно. Жанет бе затворила отегчено очи, същото направи и мистър Пач, но Саманта не можеше. Трябваше да разбере дали непознатият я наблюдава или не. Накрая не издържа и без заобикалки се обърна към него.