Джоана Линдзи - Пожелай ме скъпа

Млечнобялата й кожа го наведе на мисълта, че тя може би е от източните щати. Или може би просто не обичаше слънцето и затова пазеше кожата си от лъчите му. И все пак тя знаеше някои неща за Мексико, тъй като бе познала, че в жилите му тече мексиканска кръв. Майка му, която бе американка, произхождаше от Англия. Именно тя го бе нарекла Ханк, а по-късно баща му промени името му на Енрике, добавяйки към него цяла поредица от имена. Баща му беше испано-мексиканец, въпреки че съвсем малко мексиканска кръв течеше във вените му. Прадядото на Ханк бил наполовина испански метис. Той се оженил за испанка, а техният син Викториано се оженил за жена от семейство Вега, които току-що били пристигнали от Испания.

Скоро Ханк престана да мисли за предците си: всички, които значеха много за него, бяха мъртви, освен по-голямата му сестра. Но на тези мисли го наведе Саманта Блекстоун. Каква любопитна жена! Приказливият Ейдриън Олстън със сигурност беше шокиран. Ханк обаче нямаше нищо против.

Възхищаваше се на жена, която не се страхуваше да изказва на глас мислите си, и нямаше нищо против да задоволи любопитството й. Не можеше да откъсне поглед от нея. Дълги мигли хвърляха неуловими сенки по страните й. Една къса непокорна къдрица бе паднала на слепоочието й. С удоволствие си спомни смущението й, когато бе забелязала погледа му върху пълните си гърди. Харесваше му неудобството й и това, че я накара да се изчерви. Щом можеше да предизвика такава реакция у нея, значи тя не бе безразлична към него. Той със сигурност не беше. По някакъв начин тя му напомняше за Анджела, въпреки че между двете не съществуваше физическа прилика, освен може би в цвета на косите. Лесно бе накарал и Анджела да се изчерви. Спомни си как лицето й се покри с ярка червенина, когато, след като нападна дилижанса, бръкна в деколтето й, търсейки скрити бижута. Тогава Анджела го бе зашлевила силно, а той й отговори със страстна целувка, която му се искаше никога да не свършва.

За пръв път на Ханк искрено му се прииска да ограби дилижанс — по-точно този — само за да претърси по същия начин тъмнокосата жена, седнала срещу него. Пожелаваше я само като я погледнеше, затова се принуди да сложи шапката в скута си, за да скрие очевидната си възбуда.

Какво му ставаше? Никога досега не бе реагирал толкова импулсивно, и то към жена, който никога не бе докосвал. Дори Анджела не го възбуждаше толкова бързо. А жената просто си спеше!

Ханк затвори отново очи, за да я гледа, надявайки се възбудата му да премине. Но не се получи. Не можеше да я изхвърли от мислите си. Явно му предстоеше дълъг път до Елизабеттаун.

Саманта бе последната, която слезе от дилижанса. Жанет трябваше да я събуди, хокайки я шеговито, че през нощта няма да може да мигне. Саманта изобщо не се интересуваше дали ще може да заспи или не. Пътуването беше толкова отегчително, че те нямаше какво друго да правят, освен да спят. В следния миг си спомни за сеньор Шавез и моментално се разсъни.

Но той бе слязъл с другите мъже. Те всички бяха отишли в една неприветлива спирка за дилижанси, която беше единствената сграда на мили наоколо. Имаше една конюшня; където държаха допълнителните коне, и къща, чиято вътрешност представляваше една-единствена огромна стая. Там пътниците можеха да получат топла храна и да поспят няколко часа на пейките, наредени до стените.

Саманта последва Жанет вътре. Не искаше да седне, тъй като целият й гръб беше изтръпнал. Храната още не готова. Беше късно през нощта и старият човек, който с грижеше за пътниците, току-що се бе събудил и щеше да отнеме известно време, докато им приготви нещо.

В голямата стая бяха само Жанет, мистър Пач и стария човек. Останалите бяха излезли, за да се измият. Саманта се раздвижи напред-назад, протегна се, разбира се, доколкото позволяваше доброто възпитание. Жанет се отпусна тежко в единственото кресло до камината. Беше много изморен и бледа.

През задната врата влязоха кочияшът и Ейдриън, но Ханк Шавез не беше с тях. Саманта мислено го подкани да побърза, за да може да се измие и тя. Нямаше да е редно да излез отвън, без той да се е върнал.

Ейдриън се погрижи за удобството на сестра си и когато храната стана готова, й занесе една чиния Саманта настръхна вътрешно — той отново я пренебрегваше! Старият човек й предложи чиния с храна, но тя отказа, тъй като искаше първо да се измие. От пътуването се чувстваше ужасно мръсна. С удоволствие би се преоблякла, но багажът не се разтоварваше за толкова кратка спирка, а на Саманта й бе неудобно да иска от някого да й помогне да свали някой от куфарите й.