Джоана Линдзи - Зимни огньове

Корделия премести чинията си и замислено погледна Брена.

— Знаеш ли, Брена, че корабът от север може да пристигне в близките дни? Лятото почти дойде. Ти готова ли си да посрещнеш бъдещия си съпруг?

— Никога няма да бъда готова за това — тъжно отвърна Брена и премести чинията си.

— Да, принцесата е хвърлена на лъвовете. Ужасно е, че нямаше право на мнение. Никога не съм си представяла, че лорд Ангъс може да постъпи така с теб. Аз поне имах право на избор.

— Знаеш защо той постъпи така — рязко каза Брена.

— Разбира се, че знам. За да спасиш всички нас — отвърна Корделия с глас, пълен със сарказъм. — Ти поне знаеш какво те чака. Ако аз бях знаела какво ме очаква, също като теб никога нямаше да поискам да се омъжа. Господи, какъв ужас изпитвам, като знам болката, която трябва да понасям всяка нощ!

Брена я изгледа с леденостуден поглед.

— Дела, днес в селото видях мъж и жена, които го правеха.

— Наистина, и как беше?

— Няма значение. Важното е, че това, което видях, не изглеждаше толкова отвратително, колкото ти си ми разправяла.

— Няма да знаеш какво е, докато сама не го изпиташ върху себе си — рязко каза Корделия. — Ще научиш, че трябва да задържаш болката в себе си, в противен случай съпругът ти ще те бие. Чудно ми е как повечето жени не си прерязват гърлата, знаейки агонията, която ги очаква всяка нощ.

— Достатъчно, Дела! Не искам да слушам повече.

— Трябва да си ми благодарна за това, че за теб първата брачна нощ не е тайна.

Корделия приключи с яденето и стана от масата, а устните й се изкривиха в злобна усмивка щом се скри от погледа на Брена.

Булгар, разположен на един от завоите на река Волга, беше голямо пристанище, намиращо се на място, където Изтокът се срещаше със Запада. Тук викингите, пристигнали със своите кораби, търгуваха с кервани, идващи от степите на Централна Азия, и арабски кораби от източните провинции. На изток от Булгар се разстилаше легендарният път на коприната.

В Булгар можеха да се открият най-различни представители на човешкия род — от крадци и убийци до свръхбогати търговци и крале. В началото на лятото Гарик Хаардрад закотви своите блестящи кораби и се впусна да увеличава богатствата си, които вече беше натрупал по време на своите пътувания. Търговията беше едно наистина чудесно занимание.

Най-неочаквано прекарал зимата с едно славянско племе, Гарик нямаше намерение да остава дълго в Булгар, защото искаше вече да се прибере у дома. Освен това трябваше да спре в Хедби, за да продаде двайсет роби, които Александър Стасов му беше дал, така че би трябвало да побърза, за да си отиде по-скоро. Това негово първо пътуване беше пълно с изненади, но също така беше и успешно.

След като напусна родните брегове преди една година с товар от кожи и роби, Гарик и екипажът му, състоящ се от девет души, отплаваха към Хедби — големия търговски център, разположен на брега на река Шлей. Продаде половината от робите си срещу разнообразни стоки, изработени от тамошните занаятчии. Купи гребени, фиби, зарове, направени от кост, а също и огърлици и медальони от кехлибар, донесен от земите край Балтийско море.

От Хедби те отплаваха за Бирка — търговски град, разположен на остров, намиращ се в езерото Малар, точно в сърцето на Швеция, срещу славянския град Юмни. В пристанището на Бирка имаше датски, славянски, викингски и скитски кораби. Тук Гарик размени рейнско стъкло и фригийски плат, който беше много ценен заради фината си изработка, срещу обсипани със скъпоценни камъни стремена и рейнско вино, по-голямата част от което остави за себе си.

След това Гарик и хората му отплаваха на север към финландския залив, пресякоха границата по Нева и продължиха до езерото Ладого. Олд Ладого беше разположен при устието на Волкор.

Тук те спряха, за да се снабдят с провизии. Беше средата на лятото, а им предстоеше много дълъг път.

Продължиха на изток към земите на западните славяни. Пресякоха езерото Онега и няколко не много големи реки и езера до езерото Белоя, докато най-накрая стигнаха река Волга.

На път за Булгар те попаднаха на кораб, нападнат от група славяни, живеещи край реката. Викове на мъже и жени раздираха тишината. Гарик и хората му достигнаха кораба, преди кървавата баня да е приключила. Превзеха кораба на нападателите на абордаж и ги победиха. Успяха да спасят само една млада жена и бебето й, скрили се в един голям празен варел.

Хаакорн от екипажа на Гарик говореше езика на жената — славянски. Успяха да разберат, че тя е дъщеря на могъщ вожд. Бяха убили съпруга й и тя ридаеше над обезобразеното му тяло. Нападателите били вражеско племе, чиято цел била да убият нея и детето, за да отмъстят на баща й. Това не било първото им нападение.