Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Алдън се обърна към Ройс.

— Е, братовчеде? Още един човек е винаги добре дошъл, а един добре трениран войн с такъв ръст ще бъде много ценен.

— Това не ми харесва — отвърна Ройс.

— Смяташ, че ще потърси отплата веднага щом види затворниците ти?

— И това го има.

— Но те са толкова добре охранявани, че той няма да може да ги доближи.

— Кристен не е — кратко отговори Ройс.

Алдън молитвено вдигна очи.

— Разбира се, сега, когато й даде свободата на целия Уиндхърст, тя въобще не се охранява. Винаги можеш да ограничиш свободата й само в рамките на замъка и да забраниш достъпа на келта до него.

— Сключих сделка с нея. Не мога да променям условията й.

— Само се пошегувах, Ройс. Нищо няма да й стори. Той иска кръвта на викингите, не на една жена. Ако не му вярваш, изпитай го. Но не го отпращай, заради едно толкова малко съмнение. Предпазливостта ти по отношение на момичето става прекомерна, особено като се има предвид, че няма друга жена, която да се грижи за безопасността си толкова добре като Кристен. А ако това не е достатъчно, ще ти припомня, че и ти търсиш същото като келта, но не й навреди.

Ройс присви устни с отвращение. Всичко това бе истина. Той отново погледна келта, който стоеше като образец на търпеливостта.

— Това лято ние също бяхме нападнати от викинги — каза Ройс, като наблюдаваше внимателно очите на мъжа. — Имахме по-голям късмет от твоето село и ги разгромихме.

— Всичките ли избихте?

Дори и Алдън повдигна вежди при силата на тези думи.

— Едва ли това са били същите викинги — предположи той. — Тези са норвежци, нападат само богатите. Съмнявам се, че биха нападнали рибарско селце, което може да им предложи малко плячка.

— Но ги избихте?

— Не всички. Тези, които пленихме, държим затворени тук. Принудени са да работят на крепостната ни стена.

— Освен това са под моя закрила — прибави Ройс. Изобщо не му хареса начина, но който мъжът си отдъхна, когато Алдън спомена, че имат затворници.

Галеан долови заплахата и съобрази отговора си с нея.

— Ако сте пленили същите викинги, справедливостта е възтържествувала. Край на набезите им. Аз искам онези, които все още са на свобода на север. Корабът, който нападна селото ми, отплава натам.

— Ако те приема, Галеане от Девън, ще работиш ли на моите укрепления заедно със затворниците?

Мъжът видимо се напрегна.

— Няма да търся мъст от тях, милорд, но не искайте от мен да работя рамо до рамо с пленниците ви.

— Това е моята воля. Това е единствената работа, която сега имам за мъж с твоя ръст. Каза, че ще правиш това, което поискам от теб.

— Да. — Последва дълга пауза. — Така да бъде.

— Ще можеш ли да устоиш на изкушението? — упорстваше Ройс.

— Казах, че не желая кръвта на пленници.

— Добре дошъл тогава. Започваш работа сутринта. Следобед ще се обучаваш заедно с мъжете ми. Селдън, погрижи се човека да бъде настанен удобно.

Когато Селдън отведе келта към бъчвата с медовина, Алдън се наведе към Ройс.

— Сигурен ли си?

Ройс повдигна вежди.

— И ми задаваш този въпрос, след като говори в негова защита? Да, сигурен съм. — Но веднага след това добави мрачно. — Достатъчно, за да наредя да го наблюдават отблизо, докато не стана още по-сигурен.

Късно следобед Кристен и Еда се върнаха в залата, след като подредиха стаите на горния етаж. Кристен все още се чудеше как да си отмъсти на Алдън, без да се лиши от собствения си живот. Това я занимаваше през целия ден. Беше си съставила списък на начините, по които би могла да го нарани или по-скоро трайно до го осакати, така че да той да се отдаде на унинието и сам да отнеме живота си. Единственият проблем се състоеше в това, че дори и осакатен, той можеше и да не го направи. Как би реагирал на депресията един иначе толкова безгрижен и жизнерадостен човек?

Дори и не помисляше да се откаже. Точно обратното. Мислите за отмъщението, които я разяждаха отвътре през целия ден, само връщаха спомените за брат й и укрепваха нейната решителност.

Може би тъкмо защото си мислеше за Селиг тя така силно реагира при вида на непознатия мъж в залата. Той седеше с гръб към нея и въпреки това тя смъртно пребледня, спря да диша, изгуби контрол върху краката си; дори за момент, когато си помисли, че брат й се е завърнал от царството на мъртвите, престана и да вижда.

Еда се блъсна в нея и това върна Кристен към живот. Временната й лудост я накара да реагира с раздразнение:

— За Бога, жено! Гледай къде вървиш!