Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Той скръцна със зъби, за да не изпсува пак.

— Все още не си моя съпруга, за да се интересуваш от личния ми живот.

— А когато стана?

Съвестта му го бодна с остена на угризенията.

— Ще се научиш да не ме разпитваш — озъби й се той.

Корлис не се обиди от държанието му. То не беше по-различно от държанието на повечето мъже. Но тонът му не й хареса и тя отново извика сълзите в очите си. Ройс, който мразеше сълзите, отмина отвратен от вината, която новата влага в очите й го накара да изпита.

Тази вечер храната за затворниците закъсня ваше. И Еда, която я приготвяше, и Едреа, която обикновено им я носеше с помощта на Юланд, не повярваха на Кристен, когато им каза, че днес й е позволено тя да им я занесе. Еда беше достатъчно предпазлива, за да забави вечерята на викингите, докато не се получи потвърждение от Ройс.

Така че останаха да чакат Ройс да слезе от стаята си, а той закъсня. Беше се затворил в стаята си, след като остави Корлис на входа и целия следобед не бе мръднал от там. От своето ъгълче Кристен бе наблюдавала разговора им с годеницата му. Той беше ядосан. Тя плачеше. Той си тръгна разгневен. Сълзите на Корлис се изпариха веднага щом Ройс й обърна гръб, а изражението на лицето й издаваше огорчение, не мъка.

Когато драмата приключи, Кристен бе поклатила глава с отвращение. Гордостта й бе прекалено голяма, за да се възползува някога от такива средства, но знаеше, че има жени, които откриваха удоволствие във властта на сълзите си. Даръл беше една от тях. Очевидно Корлис беше същата стока и Кристен почти съжали Ройс. Нямаше да има и минутка спокойствие с такава жена за съпруга.

За разлика от предния ден Кристен не прекара следобеда в мрачно настроение. Удовлетворението й от сутринта се запази и тя се опита да не търси отговор на въпроса защо. Успя, тъй като през целия следобед беше заета с приготвянето на още орехови пити.

Еда беше опитала от питите, които Кристен бе приготвила за себе си и за Меган, и те толкова й харесаха, че старицата предложи на Кристен да сключат сделка. Тя щеше да осигури орехите и половин дузина пити за затворниците, ако Кристен успееше да омеси същата бройка за гостите на Ройс. Кристен не можеше да откаже. Дори и Меган се въртеше около нея, за да й помага.

Остатъкът от деня премина приятно. Но вечерта напредваше, Ройс още го нямаше и Кристен не можа да се сдържи да не се заяде с Еда, когато старицата започна да мърмори. Яхнията за затворниците се сгъсти Едреа трябваше да поеме другите си задължения, тъй като гостите започнаха вечерята си и тя вече не можеше да занесе храната на затворниците. А Кристен знаеше какво ще си помисли Торолф, ако тя не се появеше днес.

Най-накрая Кристен се обърна към Еда:

— Иди го събуди и го попитай. И без това няма да иска да спи толкова до късно.

— Все повтаряш, че спи, момиче. Защо ще си проспива деня?

Кристен погледна настрани и сви рамене:

— Просто го направи, Еда. Няма да ти се ядоса, ако го обезпокоиш.

Еда го стори и след няколко минути се върна, като клатеше глава.

— Да, спеше и се развика защо никой не го е събудил по-рано. — При тези думи Кристен се ухили. Еда я изгледа остро. — Вярно казваш, но не мога да измисля защо милорд ще ти разрешава да… Можеш да занесеш храната, но ще вземеш със себе си и двама пазачи. А Юланд ще ти помогне да я занесеш.

Еда извика мъжете и ги инструктира. Кристен не можеше да възрази. С такова нетърпение очакваше да поговори с Торолф и останалите, че не спря да се усмихва през целия път до затворническата барака.

Всички бяха в дългото помещение. Вратата беше отворена. Двамата пазачи отпред бяха така погълнати от надпреварата си по мятане на ножове, че почти не й обърнаха внимание, когато тя се появи заедно с Юланд и нейните двама стражи.

Причината за нехайството им й се изясни, когато подрънкването на множество вериги достигна до нея. Приповдигнатото й настроение малко се понижи от мисълта, че нейните приятели носеха оковите си постоянно. Но в момента, в който се изправи на входа, настроението й отново литна нагоре.

Очите й намериха първо братовчед й. Тя изпусна пълната с пити и плодове кошница и се хвърли в прегръдките на стреснатия Отер. От множеството изненадани гласове, които зовяха името й, тя разбра, че Торолф не е казал на никого какво се бе случило предишната вечер. Вероятно е подозирал, че няма да се появи. Отер бързо я освободи от прегръдките си и старите й приятели я поеха в обятията си. С писъци и смях тя приемаше мечешките прегръдки, поздравите и закачките.