Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Той рязко пое дъх.

— Боже мой, всички викингски курви ли са нагли като теб?!

Твърде често я наричаха курва. Девойката знаеше, че не трябва да отрича това, защото той би я обладал не от страст, както тя искаше, а за отмъщение, ако разбереше, че е девствена. Но това, че сега, след като я накара разголи чувствата си, отново я нарече така й причини болка.

Раздразнението взе връх в гласа й.

— Не познавам курви и затова не мога да отговоря на въпроса ти. Това, което ти наричаш наглост, според мен е честност. Може би предпочиташ да те излъжа и да ти кажа, че те презирам или че мразя да те виждам?

— Как може да не ме мразиш? Аз те направих робиня. Аз те оковах, въпреки че знам колко много мразиш веригите.

— Затова ли все още ги нося? — запита тя.

Той не си направи труда да отговори на този въпрос.

— Мисля, че ме мразиш и че нарочно ме изкушаваш, за да ми отмъстиш, като ме омагьосаш.

— Ако си вярваш, ти никога няма да получиш онова, което искам да ти дам, саксонецо, и аз съжалявам. Мразя тези окови, но не и теб. И не за пръв път някой от семейството ми става роб — загадъчно добави тя. — Ако смятах, че винаги ще бъда окована робиня, тогава, може би, щях да те мразя.

— Значи се надяваш на бягство?

Очите на Кристен се присвиха.

— Няма повече да ти говоря за надеждите си, защото когато казвах истината, ти не ми повярва. Мисли за мен каквото искаш.

Тя се обърна с гръб към него и го зачака да се отдалечи. Той не тръгна веднага. Девойката реши, че мъжът се бори да овладее гнева си. Мъката й щеше да изчезне, ако бе видяла, че в този момент той просто я погледна и в очите му за миг можеше да се види страданието на душата.

На следващата сутрин Кристен не бе в добро настроение. Тя се бе държала открито и честно със саксонеца, като разкри чувствата си към него и така му даде предимство, а в отговор получи само лицемерие. Той я желаеше, но не искаше да признае това пред нея и пред себе си и по този начин караше и двамата да страдат. Еда бе чула цялата им свада и също не бе доволна.

— Не го изкушавай повече, момиче — предупреди я тя гневно. — Ще съжаляваш, ако той те отведе в леглото си, защото за него винаги ще бъдеш само една робиня.

Може би това бе истина и Кристен се вбеси. Тя бе готова да отдаде невинността си на човек, за когото нямаше да означава нищо. Вчера бе сигурна, че ще успее да събуди чувствата му, но сега изпитваше съмнение. Това я потискаше ужасно. Тази сутрин те чистеха стаите откъм предния двор, както правеха всеки ден. Тази на Ройс бе една от тях. Преди, докато гледаше леглото му, Кристен усещаше възбуда, а тази заран изпитваше желание да го разкъса. Тя започна да тупа възглавницата толкова силно, че от нея се разхвърчаха пера.

— От едната крайност в другата — отбеляза Еда и поклати глава. — Не мисли повече за него.

— Остави ме на мира — предупреди я Кристен. — Вече ми каза какво мислиш.

— Да, но явно това не е било достатъчно. Ако сега смяташ да го нараниш, по-добре помисли пак.

Това бе капката, която препълни чашата на търпението. Кристен бе прекарала нощта, като се мъчеше да овладее новите чувства, които саксонецът събуди у нея.

— Да го нараня? — изръмжа тя. — Ако нараня някого, това ще си ти, ако не престанеш да ме дразниш!

Еда уплашено отстъпи назад. Тя вече не бе нащрек в присъствието на Кристен, тъй като досега девойката не бе показвала враждебност. Дори бе започнала да я харесва, забравяйки, че тя е от народа, който сее смърт и разруха. Досега старицата се чувстваше достатъчно сигурна, за да остава сама с момичето, както бе днес. Сега, като погледна високата млада жена, чийто гняв кипеше, Еда разбра, че тя няма да се затрудни много, ако реши да я хвърли през отворения прозорец. Кристен бе достатъчно едра и силна, за да направи това. Не че ще бъде толкова глупава, за да го стори, но все пак такава възможност съществуваше.

Еда започна да отстъпва към вратата, като гласът й се засилваше с всяка крачка, която я отдалечаваше от Кристен.

— Ще заплашваш една старица, а? След като те защитавах от обидите на другите — до вратата Еда спря и се обърна. — Ще свършиш тук сама. И по-добре да промениш държанието си, когато слезеш долу, защото иначе ще прекараш остатъка от деня заключена и без вечеря. И не се мотай тук дълго, защото ако се забавиш, ще пратя някой мъж да те свали долу. Няма да ги е толкова лесно него да хвърлиш през прозореца.

За момент Кристен се учуди на последните думи на старицата, но веднага ги забрави. За първи път я оставяха сама в незаключена стая, а и тази бе неговата. Тя можеше да унищожи за миг всичко, което се намираше вътре. Никой не можеше да я спре. После Ройс щеше да я набие и тя с радост би приела болката и омразата, който щяха да последват, защото все още не го мразеше. Трябваше, но не можеше.