Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Беше късно. Две от петте жени, които приготвяха ястията и ги сервираха на масите, днес бяха болни и останалите три трябваше да поемат задълженията им. Това ги задържа в кухнята повече от обичайното. Тъй като Кристен бе една от трите, останалите слуги не им помогнаха, защото решиха, че ако някой трябва да работи повече, то това бе тя.

Девойката нямаше нищо против. Тази вечер Ройс остана в залата по-дълго от обичайното и тя бе радостна, че може да го гледа как обсъжда нещо с хората си. Всъщност Кристен прекара повече време да го наблюдава, отколкото да почисти след последното ястие. Въпреки това тя го видя да излиза, защото тъкмо тогава Еда я смъмри, че не гледа какво върши.

Сега в залата бе тихо и тъмно. Само две факли догаряха на стената. Слугите бяха разположили сламениците си по пода и бяха утихнали. Останаха само Еда и Кристен. Старицата приготвяше всичко за сутринта.

Кристен не бе изморена, но не усещаше краката си, защото цял ден стоя права. Така бе всеки ден, от момента когато я събудеха преди зазоряване, докато я заключеха обратно в стаята й след последното хранене. Само днес бе различно.

Кристен се сепна, когато откъм входа чу стъпки, които прекосиха залата. Тя любопитно вдигна поглед и сърцето й заби по-силно, когато видя Ройс да изплува от сянката. Той не вървеше към стълбите, а идваше право към нея.

Тя не помръдна в очакване. Изражението му бе напрегнато и сърцето й заби още по-бързо, но не от страх. Най-после той спря и тя почувства само моментна изненада, когато мъжа сложи ръка на врата й, стисна гъстата коса и дръпна главата й назад. Девойката притаи дъх, когато очите му гневно се впиха в нейните.

— Защо ме изкушаваш така? — попита той сякаш себе си.

— Наистина ли, милорд?

— Правиш го нарочно — обвини я той. — Знаеше, че стоя до входа и те наблюдавам.

— Не, мислех, че сте се оттеглил.

— Лъжкиня! — процеди той, преди да залепи устни до нейните.

Кристен очакваше това. Тя искаше да усети устните му, да може да го докосне. Девойката желаеше това, но не предполагаше, че ще бъде толкова опустошително. Тя не бе подготвена за този стихиен изблик на страст, тъй като досега не бе изпитвала това усещане.

В гнева си той яростно притискаше устата й. Мъжът сграбчи косата й, за да я задържи неподвижна, но не я докосна другаде. Тя бе тази, която се притисна към него и с тялото си усети огромната му възбуда. Това я възпламени. Не я интересуваше, че не това бе неговото желание, че той я целуваше против волята си и сигурно я мразеше още повече заради това. Тя обви ръце около него, започна да гали силните мускули на гърба му и накрая сграбчи раменете му, за да го притисне още по-плътно.

Чу стона му и усети как той прекара ръка около кръста й, за да я прилепи до себе си. Езикът му се гмурна в устата й, тя го всмука и го хвана там като награда, която отказваше да пусне. Боже Господи, това бе чудесно, много по-хубаво от всичко, което бе изпитвала досега! Тя искаше да му се отдаде там в залата, на масата или на пода — за нея това нямаше никакво значение. Девойката искаше да прави любов с него сега, преди да овладял чувствата си и да е спрял.

Но той спря и Кристен въздъхна, щом устните му се отлепиха от нейните. Ройс я погледна и тя видя в очите му страст и ярост. Откритият й поглед го разяри още повече.

Мъжът я отблъсна и глухо изръмжа:

— Кучка! За Бога, нямаш ли срам?

Кристен би се изсмяла на тези думи, ако не бе толкова разочарована. Той прехвърляше вината върху нея, сякаш тя бе отишла при него. Не й бе толкова обидно, задето мъжа излъга надеждите й, но как можеше да отрича, че двамата желаеха едно и също? Откъде взе сили да стори това, когато тя стоеше и изпитваше изгарящата болка на желанието?

Той можеше да крие чувствата си, но Кристен нямаше такива задръжки.

— Не се срамувам от това, че те желая — каза тя тихо.

— Или който и да е мъж! — жестоко процеди той.

— Не, само теб — девойката се усмихна на недоверието му. После добави лукаво: — Ти си определен за мен, Ройс. Започни да свикваш с това.

— Никога няма да бъда един от любовниците ти, кучко! — заяви твърдо той.

— Много добре, милорд, щом това е желанието ви.

— Не желанието ми, а истината — настоя той. — И ти ще престанеш да упражняваш курвенските си номера върху мен.

Кристен не можа да се сдържи и се изсмя на заповедта му.

— Какви номера, милорд? Вината ми е само, че ви гледам, може би по-често, отколкото трябва, но нищо не мога да направя. В края на краищата вие сте най-хубавият мъж тук.