Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Така да бъде.

Тя обхвана лицето му в дланите си и го целуна.

— Благодаря ти, Селиг. Благодаря ти, че не ми се скара.

— Както сама каза, не си длъжна да ми даваш отчет. — Той силно я притисна към себе си. — Но нека Один да е с теб, когато се опиташ да обясниш това на татко.

— О! Не е честно да ми напомняш това! — извика тя.

Той закачливо я плесна по задника.

— Хайде. Прекалено дълго се забавихме тук.

Небето бе започнало да просветлява.

— Да. — Тя пристъпи към вратата, но се спря колебливо и още веднъж докосна бузата си. — Известно време няма да говоря с теб. И не се изненадвай, ако изобщо не ти обръщам внимание в залата. Той вече ме предупреди да стоя настрана от теб.

Селиг се подсмихна.

— Сигурно си мисли, че ще ти сторя нещо, ако разбера, че си от кръвожадните викинги.

— Каквато и да е причината, гневът му не е от приятните, така че бъди внимателен, братко.

Влязоха в залата изключително тихо. Но напразно. Ройс беше там и гневно разритваше няколко от мъжете си, за да ги разбуди. Спря, когато я видя. В следващия миг видя до нея Селиг и очите му се присвиха.

— Били сме навън за глътка въздух — бързо прошепна тя на Селиг, докато Ройс се приближаваше към тях. — Току-що сме се срещнали на входа.

— Дали ще повярва на това?

— Трябва.

Но когато стигна до тях, Ройс въобще не ги попита къде са ходили. Той просто сграбчи Кристен за китката и я помъкна към стълбището.

— Чакай тук — подвикна той през рамо на Селиг.

Кристен се опита да издърпа ръката си от пръстите му и на средата на стълбището успя, но той отново я улови и продължи да я влачи след себе си.

— Проклет да си, саксонецо! Дано да имаш причина за това държание! За твое добро е!

Той не й отговори. Бутна я в стаята си и заключи вратата. Тя смаяна втренчи поглед в нея, провери я само за да се убеди, че наистина е заключена, и в яда си я халоса с юмрук.

— Ох!

Долу в залата Ройс кимна на Селиг да го последва и го изведе в двора пред сградата, като на излизане затръшна вратата зад тях. Селиг се обърна. Юмрукът на Ройс се стовари в челюстта му и го запрати по гръб на земята.

Ройс се надвеси над него. Лицето му бе застинало в разгневена гримаса.

— Няма да ти забраня да стъпваш в замъка, Галеан, но ти забранявам да припарваш до тази жена. Тя ми принадлежи, а аз внимавам за всичко свое.

След тези думи Ройс се върна в замъка. Остави крилата на вратата отворени. Селиг можеше да го последва вътре. Не го стори. Вместо това седна на земята и опипа челюстта си с пръсти. На устните му бавно се появи усмивка, която скоро се превърна в тих смях.

Кристен стана свидетел на цялата сцена от прозореца на втория етаж, който гледаше към двора. Ръцете й сграбчиха перваза на прозореца и останаха така, докато не долови тихото кискане. Тя се обърна и поклати глава, отвратена от всички мъже. По принцип.

Едно полирано ръчно огледало полетя към главата на Ройс в мига, в който той отвори вратата на стаята си. Последва го сребърна чиния. Той мерна Кристен да рови в ковчежето му в другия край на стаята за още нещо…

— Сигурно не си ядосана, иначе щеше да хвърляш оръжията по мен.

— Не ме изкушавай, саксонецо!

През целия ден я бе държал заключена в стаята. Не беше яла. Не беше говорила с никого. Отдавна й бе писнало.

— Защо си ме затворил?!

— Сутринта се събуждам и откривам, че си изчезнала. Слизам долу да те търся, а теб те няма. Помислих, че си пристъпила думата си.

— Заключил си ме тук заради онова, което си си помислил, че съм направила? — разбушува се тя. — Но знаеш, че не съм пристъпила думата си и че няма да го направя! Така че, защо?

— Какво правеше с келта е друг въпрос — сурово каза той.

— Така ли? — просъска Кристен. — И какво се предполага, че съм правила с него?

— Точно това искам да узная, Кристен.

— Тогава по-добре да попиташ него. Аз съм ти прекалено ядосана, за да ти кажа каквото и да е.

Той скъси разстоянието помежду им с няколко гневни крачки. Кристен събра ръце в голям юмрук и ги вдигна, предизвиквайки го да направи последната крачка. Той спря и я изгледа свирепо.

— Кажи ми, че този мъж не те интересува.

— Върви по дяволите!

— Кажи ми!

— Той не ме интересува!

— В такъв случай какво правеше с него навън?

Кристен свали ръце. Очите й се разшириха. Тя недоверчиво се поинтересува:

— Ревнуваш ли, саксонецо? Затова ли го удари?

Ройс погледна прозореца и разбра, че Кристен бе узнала. Но тя нямаше как да е разбрала какво бе казал на келта. Той отново я погледна. Все още се мръщеше.